Велики четвъртък заема централно място в Страстната седмица, носейки със себе си дълбока духовност и вековни обичаи. На 29 април православният свят насочва вниманието си към събитията от Тайната вечеря, които променят историята на християнството.
В този ден Иисус Христос установява тайнството на причастието. Още по-вълнуващ е жестът на смирение, който Той извършва, умивайки краката на своите апостоли. Това е моментът, в който Учителят напомня на учениците си, че истинското величие се крие в служенето на ближния, а не в търсенето на власт.
По време на вечерята Христос благославя хляба и виното, определяйки ги като символи на Своето тяло и кръв, проляти за опрощение на греховете. Вечерта на този ден е белязана от четенето на 12-те евангелия, които припомнят страданията, пред които предстои да се изправи Спасителят.
Народната традиция също има своите строги правила за този ден. Счита се, че работата трябва да бъде преустановена, за да се отдаде почит на празника. Най-разпознаваемият ритуал е боядисването на великденските яйца, като първото задължително трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, за да бъдат здрави и силни през цялата година.
Съществува поверие, според което първото червено яйце от предходната година се заменя с новото. Старото яйце се е пазило в дома като талисман за късмет и благоденствие. Също така, Велики четвъртък е времето за замесване на обредните хлябове, които в българската култура приемат различни форми и имена, символизиращи плодородието и надеждата.
