Представете си ситуация, в която един от най-големите износители на петрол в света внезапно открива, че не може да осигури достатъчно бензин за собствените си граждани. Точно това е парадоксът, с който в момента се сблъсква Русия, притисната от серия от стратегически удари върху своята енергийна инфраструктура.
Причината за този енергиен дефицит не е пазарна криза, а резултат от целенасочени украински атаки с дронове. Тези удари по петролните рафинерии доведоха до сериозни сривове в производството, което се отрази незабавно върху вътрешния пазар чрез нарастващи цени и тревожни опашки пред бензиностанциите в различни региони.
Статистиката е безпощадна: производството на бензин в Русия е спаднало с около 25% спрямо същия период от миналата година. За да запълни празнотите, Москва вече е наложила ограничения върху износа на авиационно гориво и бензин, а морският износ на петролни продукти е отбелязал спад от 15% в началото на юни.
В опит да овладее хаоса, вицепремиерът Александър Новак ръководи спешни съвещания, на които се обсъжда радикален ход – държавно субсидиране на внос на горива. Целта е да се предотвратят още по-високи цени за крайните потребители, като се планира първите доставки по море да пристигнат още през този месец.
Най-тежката ситуация се наблюдава в Севастопол, където енергийният глад е придружен от строги ограничения в обществения живот. Там градският транспорт спира работа след 22:00 часа, търговските обекти затварят вратите си в 20:00, а уличното осветление е намалено, за да се пестят ресурси в базата на Черноморския флот.
Всички тези събития подчертават ефективността на украинската стратегия за удар по „сърцето“ на руската икономика. Чрез унищожаването на рафинериите Киев не само затруднява логистиката на руската армия, но и директно атакува финансовите потоци, с които Москва финансира военните си действия.
