Светът на финансите загуби една от най-знаковите си фигури. Алън Грийнспан, човекът, който цели 18 години диктуваше ритъма на американската икономика от стола на председател на Федералния резерв, си отиде на 100-годишна възраст. Новината за кончината му, предизвикана от усложнения след болестта на Паркинсон, бе потвърдена от съпругата му, журналистката Андреа Мичъл.
В разцвета на кариерата си Грийнспан беше почитан като „Оракула“, чиито думи бяха закон за световните пазари. Неговата способност да насочва очакванията на инвеститорите беше толкова прецизна, че дори начинът, по който се явяваше на заседания – понякога с препълнено куфарче с анализи – се превръщаше в предзнаменование за финансовия свят. Легендарната му фраза „ирационално изобилие“ от 1996 г. остава в учебниците като пример за това как един кратък коментар може да разтърси борсите по цялото земно кълбо.
Пътят му към върха обаче беше необичаен. Преди да стане архитект на монетарната политика, Грийнспан е бил професионален джаз музикант, свирещ на саксофон. Този артистичен дух по-късно се трансформира в почти обсесивно внимание към данните и статистиките. Като ръководител на Фед, той прекарваше часове в детайлно изучаване на показатели, вариращи от производството на стомана до натоварването на товарните влакове, вярвайки, че истината за икономиката се крие в детайлите.
Въпреки десетилетията на растеж и ниска инфлация, които мнозина приписваха на неговата политика, краят на неговия мандат беше помрачен от финансовата криза през 2008 г. Вярата му в пазарната саморегулация и дерегулацията на финансовите инструменти се сблъскаха челно с реалността на ипотечния балон. Впоследствие самият той призна, че е подценил способността на банките да се самоконтролират, което остави горчив отпечатък върху неговата иначе блестяща биография.
До последните си години Грийнспан остана верен на убежденията си, защитавайки независимостта на централните банки и активно коментирайки икономическите процеси. Той ще остане в историята като сложна личност – едновременно архитект на най-дългия икономически подем в историята на САЩ и човекът, чиято философия бе подложена на най-тежкото изпитание през новия век. Неговото наследство остава обект на дебати, но влиянието му върху начина, по който разбираме парите и властта, е неоспоримо.
