Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) променя стратегията си по надзор на вносното мляко, залагайки на по-динамичен и гъвкав подход. Вместо традиционните проверки на граничните пунктове, засиленият мониторинг на млечните суровини, пристигащи от ЕС и трети страни, вече ще се фокусира върху обектите по местоназначение.
Тази промяна носи значителни облекчения за определени сектори на индустрията. Например, суровото мляко, предназначено за производство на продукти с дълъг период на зреене (60 дни и повече), ще може да бъде насочено към преработка, без да се налага изчакването на крайните лабораторни резултати. Всички останали категории продукти обаче ще трябва да бъдат съхранявани охладени в предприятията, докато анализите не бъдат завършени.
Безопасността на потребителите остава приоритет, затова се въвежда риск-базиран контрол за наличие на афлатоксин М1, който ще обхваща 5% от пратките сурово мляко. До получаването на официалните резултати, суровината трябва да бъде задължително пастьоризирана, охладена и съхранявана под строг контрол.
Що се отнася до останалите суровини – като мляко на прах, суроватка на прах, млечни деривати и други температурно обработени млека – процедурите остават стабилни. Те ще продължат да преминават през стандартните документални и физически проверки за идентичност.
Новите правила, разписани в заповед на изпълнителния директор на БАБХ, влизат в сила от 19 юни 2026 г. и ще действат до 30 юни 2026 г. Целта на този нов подход е да се постигне оптимален баланс между високата защита на здравето на гражданите и нормалното функциониране на млекопреработвателския сектор.
Важно е бизнес операторите да помнят, че са длъжни да уведомяват БАБХ за пристигането на всяка пратка най-късно 48 часа преди тя да достигне граничния пункт. При установяване на несъответствия с националното или европейското законодателство, агенцията ще прилага всички предвидени административни мерки.
