
Често разглеждаме човешкото тяло като върха на биологичното съвършенство, но ако погледнем по-близо, ще открием, че еволюцията всъщност е действала по принципа „достатъчно добро“. Вместо да създаде перфектен дизайн, тя е адаптирала съществуващи структури, което е оставило след себе си редица странни и понякога опасни „грешки“ в нашата анатомия.
Започвайки от сетивните ни органи, можем да видим как природата е сбъркала с разположението на фоторецепторите в ретината, което води до появата на сляпо петно и различни проблеми със зрението.
Подобно е и с челюстите ни – мъдреците, които някога са били полезни за нашите предци, днес са просто излишни остатъци, които често създават проблеми поради тесните ни челюсти. 
Един от най-рисковите проекти на еволюцията е общият път за въздуха и храната. Трахеята и хранопроводът се пресичат, което прави поглъщането на храна потенциално опасно, ако епиглотисът не реагира навреме.
В същото време в корема ни се намира апендиксът – орган, чиято функция все още е обект на спорове между учените; за някои той е безполезен, за други – защитник срещу инфекции. 
Преминавайки към опорната система, виждаме, че изправянето на два крака е натоварило гръбначния стълб по начин, който често води до хронични болки и умора.
Стъпалата ни също носят наследството на миналото – с 26 кости те са останали твърде сложни, тъй като са били проектирани за катерене по дървета, а не за ходене по равна земя, което ги прави податливи на изкривявания. 
Уязвимостта се забелязва и в защитата на жизненоважните ни органи – коремът е покрит само от тънък слой мускули, оставяйки вътрешностите ни незащитени.
Още по-драстичен пример за еволюционен компромис е родилният канал при жените, чиято теснота прави раждането един от най-болезнените и опасни процеси в природата. 
Накрая, докато някои животни могат да възстановяват цели крайници, ние сме ограничени до бавна регенерация на малки тъкани.
Тези анатомични „грешки“ ни напомнят, че не сме създадени в лаборатория за перфектност, а сме резултат от милиони години импровизации и приспособяване.
