Политическото напрежение в страната достиг точка, в която въпросите за легитимността на протестите стават централна тема в обществения дискурс. Менда Стоянова от ГЕРБ поставя под въпрос реалния състав и мотивацията на хората, които изискват оставката на правителството и главния прокурор, особено предвид факта, че до края на нормалния мандат на управлението остават само няколко месеца.
Интересен е акцентът върху разликата между правния и моралния аспект на гражданските действия. Според Стоянова, докато блокадите на ключовите кръстовища може да се считат за законни според буквалния прочит на нормативните актове, те са морално неоправдани. Въпреки това, властта избира да не прибягва до разчистване на тези блокади, за да се избегнат евентуални провокации.
Паралелно с уличното напрежение, се води дискусия за фундаментални промени в държавния строй. Предложенията за нова Конституция целят преди всине да гарантират пълната независимост на съдебната система, което е стъпка, за която българските граждани вече са се произнасяли в подкрепа по време на минал референдум.
Идеята за свикване на Велико народно събрание не е самоволна инициатива на една партия. Постигнат е принципиален консенсус с политически сили като ВМРО и НФСБ, които изразяват подкрепата си за този процес, макар и с желание да включат собствени конкретни корекции в бъдещия конституционен документ.
В крайна сметка, настоящите консултации са само начална стъпка. Целта е да се повдигне въпросът за ВНС и да се създаде рамка, която да отговори на обществените искания чрез институционални канали, като предстои провеждането на разговори по същество с различните политически групи.
