Опитът на държавата да овладее инфлацията чрез административни законопроекти често се оказва едностранчив и далеч от реалността на свободния пазар. Последните стъпки на бюджетната комисия в парламента, насочени към борба с високите цени, предизвикаха сериозни съмнения сред експерти и представители на бизнеса. Основният проблем се крие в това, че ценообразуването не се случва в кабинетите на политиците, а се определя от глобални механизми, които са независими от местните регулации.
Според Ивайло Гълъбов, председател на съюза на птицевъдите, концепцията за „справедлива цена“ е по-скоро теоретичен конструкт, отколкото икономическа реалност. Пазарът не се интересува от себестойността на продукта или от желанията на производителя и търговеца, а реагира единствено на търсенето, предлагането и тенденциите на световните пазари. Всяко опит за изкуствено регулиране само отдалечава страната от конкурентната среда и може дори да отблъсне потенциалните инвеститори.
Друг критичен момент е ефективността на дигиталните инструменти за мониторинг. Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“ посочва, че държавните портали за сравняване на цените често са безполезни, тъй като данните в тях са с еднодневно закъснение. Когато информацията се публикува в полунощ за предходния ден, тя губи своята актуалност и не помага на потребителите да вземат информирани решения в реално време.
Вместо краткосрочни и повърхностни мерки, е необходим стратегически подход, който да стимулира реалното предлагане на стоки. Когато на пазара има повече конкуренти и по-голям обем продукти, цените се саморегулират естествено. Пример за това са сезонните пикове, като Великден, когато цените на определени стоки скачат единствено защото има потребители, готови да платят повече.
В крайна сметка, пътят към по-ниски цени минава през създаването на условия за здрава конкуренция и дългосрочни инвестиции, а не през административен натиск, който в дългосрочен план може да доведе до още по-високи разходи за крайния клиент.
