
Зала „България“ се превърна в епицентър на истинско музикално откровение, когато Софийската филхармония се обедини с визионерството на Кирил Петренко. Диригентът на Берлинската филхармония донесе със себе си рядка смесица от хладнокръвна прецизност и вулканична енергия, превръщайки вечерта в събитие, което ще остане в паметта на слушателите за дълго време.
Първата част на вечерта ни пренесе в уютния, но изпълнен със загадки свят на Едуард Елгар. „Вариациите Енигма“ бяха разгърнати в цялото си многоликообразие – от мистериозното начало и чувствените моменти, посветени на Алис, до гръмотевичните изблици на характера на Уилям Мийт Бейкър. Кулминацията с „Нимрод“ доминираше с величествено тържество, докато оркестърът демонстрира кадифен звук и безупречна дисциплина.
Но ако Елгар беше проявление на английската сдържаност и игра, то втората част на програмата ни хвърли в дълбините на германската философия. Симфоничната поема „Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус бе пълният антипод на предходното произведение. Тук музиката вече не разказва за приятелски характери, а за смъртта на Бога, волята за власт и възхода на Свръхчовека.
В този момент Петренко се превърна в истински „разбеснял се пророк“, водейки музикантите през едно прометеево и понякога плашещо видение за бъдещето. Преходът от имперския триумф към мрачните предсказания на Ницше бе предаден с драматизъм, който граничеше с театралност, превръщайки изпълнението в симфоничен връх.
Успехът на този концерт е резултат от тоталната химия между диригента и оркестъра, както и от визията на Найден Тодоров, който успя да доведе един от най-големите съвременни майстори на подиумите в София. Това беше вечер, в която класическата музика доказа, че може да бъде едновременно достъпна и интелектуално предизвикателна.
