Армения се намира в един от най-критичните моменти на своята съвременна история. Предстоящите избори в неделя не са просто процедура за обновяване на парламента, а истински геополитически референдум. Страната е разкъсвана между традиционната си зависимост от Москва и новороденото желание за интеграция в Европейския съюз, което все повече намира подкрепа сред населението.
Политическата сцена е ясно разделена. От една страна е премиерът Никол Пашинян с неговата партия „Граждански договор“, която според проучванията на Международен републикански институт (IRI) води с 32% подкрепа. От другата страна се намира раздробена проруска опозиция, представена от фигури като Самвел Карапетян, Роберт Кочарян и Гагик Царукян, чиито рейтинги остават значително по-ниски – между 2% и 7%. Въпреки това, ниският процент на категорични отговори в проучванията оставя място за изненади.
Стратегията на Пашинян е смела: бързо приближаване към Брюксел и дистанциране от Русия. Приетото през май 2025 г. законодателство за започване на процеса по присъединяване към ЕС и обещанията за безвизово пътуване са ясен сигнал за смяна на курса. Този ход обаче предизвика остра реакция от страна на Владимир Путин, който отговори с заплахи за мита и административни пречки пред арменските работници в Русия, дори предлагайки референдум за избора между ЕС и Евразийския икономически съюз.
Москва не се ограничава само с политически декларации, а използва и икономическите си лостове. Като основен пазар за арменските земеделски продукти, Русия въведе ограничения за вноса и загатна за преразглеждане на енергийните споразумения. Паралелно с това, в страната се разгърна истинска шпионска драма. Разследвания на The Insider и арестите на политици като Андраник Теванян разкриват дълбоки връзки между части от опозицията и руските спецслужби, което прави борбата за власт още по-напрегната.
На фона на тези разриви, Ереван търси нови гарантори за сигурността си. Отношенията с Вашингтон се затоплят, подчертани от нова харта за стратегическо партньорство, а посредничеството на Тръмп през август 2025 г. доведе до споразумение с Азербайджан. Това е директен резултат от разочарованието на Армения от Русия и Организацията на Договора за колективна сигурност, които не предоставиха очакваната подкрепа по време на конфликтите в Нагорни Карабах в края на 2022 година.
Пашинян залага на концепцията за „реалната Армения“, отказвайки се от териториални претензии в името на мира и стабилността. Докато опозицията го обвинява в предателство спрямо арменците от Карабах, голяма част от обществото изглежда подкрепя този прагматизъм. Според данните на IRI, цели 61% от гражданите смятат, че държавата се движи в правилната посока, което прави този изборен ден решаващ за окончателното излизане от руската сфера на влияние.
