Трагедията, която разтърси Мисури, завърши с присъда, но остави след себе си една огромна празнота. БреАна Джонсън, 28-годишна жена, която очакваше две нови живота в семейството си, бе жестоко отнета от човека, на когото се доверяваше, в един акт на неописуема агресия.
Дарил Тайсън-младши се опита да представи себе си като жертва на обстоятелствата, твърдейки пред разследващите, че е стрелял в самозащита. Реалността обаче се оказа много по-мрачна – резултатите от аутопсията разкриха, че Джонсън е била простреляна пет пъти в гърба, което напълно опроверга всяка версия за нападение от нейна страна.
Правосъдието дойде под формата на 30-годишна присъда за три убийства във втора степен и допълнителни 7 години за домашно нападение. Макар Тайсън да използва т.нар. „Alford plea“ – специфична правна процедура в САЩ, при която подсъдимият не признава вината си пряко, но приема, че доказателствата са достатъчни за осъждане – той ще излежи поне 25 години зад решетките.
Ключов момент в делото бяха физическите доказателства, които направиха защитата на Тайсън безсмислена. Прокурор Джоузеф Маккълък подчерта, че траекторията на куршумите показва, че жертвата е била на земята или е падала в момента на изстрелите. Това превърна твърденията на мъжа за заплаха в обикновена лъжа.
Жестокостта не е започнала в деня на убийството. Съдебни документи разкриват, че часове преди фаталния инцидент Тайсън е нападнал Джонсън, хвърляйки телефон в главата ѝ. Този акт на домашно насилие бе само предвестие за ужаса, който последва на 31 октомври в дома им в Уенцвил.
Най-тежката част от тази история са двете малки деца на Джонсън, на 6 и 17 месеца, които са били в къщата по време на стрелбата. Макар физически да са останали невредими, те са оставени да се справят с липсата на майка си и неродените си близнаци, жертви на един безмилостен човек.
