„Путин унищожи абсолютно всичко, което можеше да бъде унищожено. Всичко, което беше останало живо. Но накрая ще загуби тази война“, казва пред ДВ Павел Таланкин, който получи Оскар за филма „Г-н Никой срещу Путин“.
ДВ: Както в началото, така и в края на филма „Г-н Никой срещу Путин“, за който спечелихте Оскар, виждаме как се подготвяте да напуснете родината си. Какво чувства човек, когато си тръгва, знаейки, че вероятно никога няма да се върне?
Павел Таланкин: Същото като много хора, които се оказаха в моето положение. Които не са съгласни да се примирят с това, което се случва в Русия. Които не са съгласни да се примирят с това, което Путин прави в съседната държава. Които не са съгласни да търпят. Точно като тях.
„За такава Русия мечтая“
ДВ: Във филма казвате, че ако човек обича страната си, трябва да знае, да осъзнава, когато в нея има проблеми. Но дори в родния Ви Карабаш не виждате разбиране. Защо повече от сънародниците Ви не осъзнават тези проблеми?
Павел Таланкин: Честно казано, не знам. Нямам отговор на този въпрос. Трябва да се направи някакъв огромен анализ.
ДВ: Игнорират ли повечето хора това, което се случва, или просто живеят в някаква илюзия?
Павел Таланкин: Усещах, че има хора, които разбират какво се случва, но се страхуват да се противопоставят на този режим. Защото всичко, което може да се каже или направи, ще доведе до реални последствия. И има много хора, политически затворници, които са пострадали от режима. Макар те да не са направили нищо престъпно. Абсолютно нищо престъпно. А са получили реални присъди, по-тежки от тези за убийство.
Всичко това е толкова показателно. Човек може да бъде вкаран в затвора за плакат, на който нищо не е написано. А бащата на дете, нарисувало в училище антивоенна рисунка, ще бъде лишен от родителски права и ще бъде вкаран в затвора. Има много подобни случаи. Много, много, много.
ДВ: Обявен сте от режима за „чуждестранен агент“, т.е. за враг на Кремъл, въпреки че показвате пропагандните кадри, които властите са Ви накарали да заснемете. Страх ли Ви е?
Павел Таланкин: Мен? Не, не изпитвам страх. Може би е заради моята глупост, но да се страхувам – това е най-лесното нещо на света.
ДВ: За каква Русия мечтаете?
Павел Таланкин: За европейска държава с европейски ценности, където правата и свободите на човека ще са на първо място, където към хората ще се отнасят с уважение и ще се съобразяват с мнението им, където ще има свободни и честни избори.
Бих искал да видя Русия в бъдеще като държава, която е победила корупцията, където съществува свободен бизнес, където той може да се развива, където си сигурен, че държавата няма да ти отнеме бизнеса, в който си вложил сили и душа. Мечтая да е място, където държавата няма да се намесва с пропагандата си в образователния процес, където хората ще могат да получават достойно медицинско обслужване. Такава държава бих искал.
„Вече няма никаква надежда“
ДВ: Отдалечава ли се Русия от тази мечта?
Павел Таланкин: Путин унищожи всичко. Дори когато Съветският съюз се разпадна и Путин по-късно дойде на власт, това беше съвсем друг режим, съвсем друг Путин. Много хора вярваха, че е възможно някакво просветление и имаше надежда, но сега няма никаква надежда. С тази война той унищожи абсолютно всичко, което можеше да бъде унищожено, всичко, което беше останало живо.
ДВ: Във филма майка Ви – библиотекарка в училището, в което преподавате, казва, че руснаците обичат да воюват, особено младите. Вие сте млад руснак, но не обичате войната. Защо?
Павел Таланкин: Смятам, че нейното мнение по този въпрос е едностранчиво – аз съм също руснак, но не искам да воювам. При това да воювам в съседна независима и свободна държава – защо, по дяволите, изобщо трябва да ходя там и да налагам някакви свои правила? Представете си, че имате съсед, а вие сте направили ремонт у дома, например в кухнята, и съседът идва и казва: „Стените са боядисани лошо, не ми харесва какъв цвят са стените ти“. Каква е разликата? Какво право имаш просто да нахлуваш в съседна държава и да налагаш там свои правила? Кой си ти?
Не съм готов да подкрепям този режим, още повече това, което прави в съседната държава. Мисля, че моето мнение не е изолирано, защото познавам огромно количество хора, които са съгласни с мен. Едно от първите неща, които направих с този Оскар, беше да го покажа, защото във филма Путин казва, че войните не се печелят от пълководците, а от учителите, като цитира неточно Бисмарк, на когото приписват цитата за учителите и свещениците. Аз познавам много свещеници, познавам още повече учители, които не са съгласни. И този Оскар го потвърждава – потвърждава, че той накрая ще загуби тази война.
ДВ: Не е ли парадоксално, че благодарение на Путин един учител от малкото градче Карабаш, известно с мръсния си въздух и тежките условия за живот, успя да спечели Оскар?
Павел Таланкин: Обстоятелствата се подредиха така, че ги има и този филм, и тази война, и този режим. За съжаление.
ДВ: Ако можехте да кажете едно изречение на Путин, какво щеше да е то?
Павел Таланкин: Остави ни на мира.
***
Павел Таланкин е учител и документален режисьор. До 2024 година работи в училище в руския град Карабаш, където отговаря за заснемането на училищните тържества. Против волята си е задължен да заснема пропагандните уроци след началото на войната в Украйна през 2022 година. Таланкин бяга от Русия и използва кадрите, за да режисира заедно с Дейвид Боренщайн филма „Г-н Никой срещу Путин“, за който е отличен с Оскар за най-добър документален филм.
Режисьорът и носител на Оскар представи филма във Френския институт в София на 3 юни, където гостува по покана на фондация Single Step.
