В кулоарите на Белия дом се очертава една нова, изключително деликатна доктрина по отношение на Иран. Американският президент Доналд Тръмп е поставил ясна граница, която разделя текущото напрежение от пълномащабния военен конфликт. Според източници от администрацията, държавният глава е склонен да игнорира поредица от провокации, стига те да не водят до най-тежката последица – загубата на американски военнослужещи.
Тази позиция на „контролирана ескалация“ показва желанието на Тръмп да избегне затъването в нов голям конфликт в Близкия изток. Президентът е информирал своите съветници, че примирието ще остане в сила, въпреки зачестилите атаки с дронове и ракети срещу американски обекти в региона. За него защитата на военния персонал е абсолютният приоритет, който би послужил като спусък за незабавен ответен удар.
Ситуацията обаче остава критична след последните инциденти на международното летище в Кувейт и засиления натиск в Ормузкия проток. Тези събития вече разтърсиха световните енергийни пазари и поставиха под въпрос сигурността на международното корабоплаване. Въпреки съобщените жертви при последните удари, Вашингтон все още се опитва да класифицира тези действия като локални сблъсъци, а не като повод за обявяване на война.
Държавният секретар Марко Рубио подкрепи тази линия на поведение, като описа последните военни действия като защитни маневри. Според него целта е да се охладят амбициите на Техеран, без да се прекрачва точката, от която няма връщане назад. Този баланс между сдържаност и готовност за реакция поставя дипломацията на САЩ на сериозно изпитание пред лицето на глобалната общност.
Наблюдателите отбелязват, че макар Тръмп да е готов да търпи малки провокации в продължение на седмици или дори месеци, вътрешният натиск върху него расте. Въпросът, който вълнува международните анализатори, е колко дълго може да издържи това нестабилно статукво, преди поредният инцидент да принуди Белия дом да промени курса си радикално.
