Скъпи управляващи, щом майчинството е най-големият проблем в държавата в момента, не се тревожете – като го намалите, болничните просто ще се увеличат.
За това предупреди във „Фейсбук“ Гергана Койчева.
Защото в детските градини и училищата има едно много досадно изискване – децата да са здрави.
Сополът може да ви изглежда безобиден. Само че при малките деца нещата се усложняват много бързо. Аз съм живият пример. Оп3рация на уши, антиби0тици, пневм0нии и още куп медицински приключения, които никой родител не си пожелава. В един момент бактериите от носа на детето стават постоянни обитатели и си ги отглеждаме, като домашни любимци.
И ако някой си мисли, че е голям кеф да стоиш вкъщи две години с дете, което непрекъснато боледува – жестоко се лъже.
„Голям кеф“ беше да броя стотинки до края на месеца, защото майчинството не стига за елементарни неща. „Голям кеф“ беше и да гледам как професионалното ми развитие стои на пауза, защото детето не покрива изискванията да посещава градина и няма как да се върна на работа.
Сега също ми е голям кеф.
Да ставам сутрин по тъмно. Да бързам цял ден. Да тичам вечер за детето. Да пазарувам. Да чистя. Да готвя. Да му обърна внимание. Да го изкъпя. Да го нахраня.
Къде е бащата ли?
Ами..бащите станаха р0би. Бачкат на 2-3 места, за да може да покриват по-голямата част от сметките. Понеже ние жените, сме заклеймени да вземаме по-малко пари.
И накрая.. да легна в два през нощта, за да стана отново в шест сутрина.
„Голям кеф“ е и да отсъстваш от работа, защото детето е б0лно и постоянно да се чудиш, дали работодателят няма да реши, че вече си неудобен.
А бабите и дядовците?
Те работят.
Създадохте условия хората да работят почти до последно, за да могат някой ден да вземат пенсия, която пак не стига.
Имам предложение.
Нека тези, които излизат в национален ефир, да прекарат две години майчинство. Защото това са мъже, които са достигнали пик в професионалното си развитие. Убедена съм, че зад тези мъже седи по една такава жена.
Тогава много бързо ще им стане ясно, че на работа понякога е по-лесно да си починеш психически.
Защото вкъщи няма работно време. Няма обедна почивка. Няма край на смяната.
На работа поне можеш да изпиеш едно кафе на спокойствие.
И получаваш заплата.
Докато майчинството често не стига дори за най-обикновени неща.
С тези цени скоро ще трябва да работим с бебетата на ръце, за да можем изобщо да си позволим да живеем.
А пенсионерите?
Гледаме ги всеки ден. Хора, работили цял живот, изградили тази държава с труда си, днес избират между лекарства и храна.
После се чудим защо младите семейства се страхуват да имат деца.
Аз много бих искала второ дете.
Но истината е, че ми трябват пари, сигурност и условия.
Имам образование. Имам дипломи. Имам желание да се развивам.
Но когато си жена с дете, което б0ледува често, системата не ти помага. Но и да не б0ледува – има закони и те гласят, че до 12 годишна възраст децата трябва да бъдат придружавани от родител.
Летните ваканции…с мен на работа!
Частно училище, занимания и др.?
Пари нЕма.
Системата просото ми напомня колко съм неудобна. И това е всеки ден. И аз трябва да се чувствам виновна за тези думи, които се носят в национален ефир ли?
Пр0ся ли? Храните ли ме? Милостиня ли е?
Защо тогава се чувствам виновна, че съм майка?
