Парадоксът на съвременното кино е стряскащ: много по-лесно е да откриете филм с говорещо животно или поредния актьор с име Крис, отколкото история, в центъра на която стои жена над 60 години. Точно това разкрива ново проучване за ейджизма в индустрията, което подчертава дълбокото разминаване между реалността на обществото и това, което виждаме на белия екран.
Анализът, част от инициативата „Възраст без ограничения“ (Age Without Limits), обхваща 100-те най-успешни продукции във Великобритания за периода 2023-2025 г. Резултатите са разочароващи – едва пет филма от този списък предлагат главни роли за жени в зряла възраст. Сред тези редки изключения се отличават заглавия с участието на Джуди Денч, Ниа Вардалос, Даян Кийтън, Деми Мур и Джейми Лий Къртис.
Статистиката става още по-абсурдна, когато се сравни с присъствието на мъже. Оказва се, че актьорите с името Крис (като Крис Прат) са много по-чести гости в касовите хитове, отколкото опитните актриси. Всъщност вероятността да видим говорещо животно в главен план е четири пъти по-висока от тази за жена над 60 години.
Проблемът не е само в количеството на ролите, но и в качеството на представянето им. Данни от Университета на Западен Лондон показват, че мъжете над 65 години имат три пъти по-голям шанс да бъдат angaжирани в британски филм. Дори когато жените в същата възрастова група успеят да си извоюват главна роля, те често остават в сянка, с около 14% по-малко реплики от своите колеги.
Ема Томпсън, която подкрепя кампанията, припомня, че жените съставляват половината от населението и техните истории стават само по-интересни с напредването на годините. Според нея възрастните жени са завладяващи и лесно за разбиране личности, които не се нуждаят от „разрешение“, за да съществуват на екрана.
В крайна сметка, киното е огледало на света, но в случая с жените над 60, това огледало е силно изкривено. Индустрията трябва спешно да настигне реалността, за да спре да игнорира една от най-богатите и разнообразни групи от хора.
