Никита ШЕНДЕРОВСКИ, УНИАН
На 19 април в България се проведоха парламентарни избори. Партията на бившия президент Румен Радев, „Прогресивна България“, спечели с 44% от гласовете. Според различни оценки, този брой ще бъде достатъчен за създаване на единно мнозинство и самостоятелно сформиране на правителство.
Като се има предвид, че Радев е известен евроскептик, който е смятан и за проруски политик, подобен успех на партията му на парламентарните избори вече се нарича „отмъщение на Кремъл в Европа“. В края на краищата, предишното „протеже“ на Русия, унгарският премиер Виктор Орбан, може да бъде наречен само „бивш“, а в Москва, след обявяването на резултатите от изборите в България, вече заявиха, че Русия е впечатлена от изявленията на бъдещия премиер…
Но наистина ли Радев е равен на Орбан?
Като начало, струва си да се разбере, че настоящите избори в България бяха предсрочни (както много пъти преди това). И се проведоха след масовите протести, които обхванаха страната миналата година. Българските граждани излязоха на улицата срещу корупцията и икономическата политика на предишното правителство. Радев, тогава все още в статут на президент, подкрепи тези протести и по време на предизборната кампания обеща да сложи край на нестабилността.
Защо президентът искаше да отиде в парламента и да запази възможността да стане премиер?
Работата е там, че България е парламентарна република. Така че, цялата власт принадлежи на премиера и неговия кабинет.
„В България през последните пет години се проведоха осем предизборни кампании.“ Това е един вид „Ваймарски синдром“ на нестабилна парламентарна демокрация. И този проблем, макар и не винаги, доста често води до искане от страна на избирателите за „силна ръка“, която да „възстанови реда“, – обръща внимание председателят на управителния съвет на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“ Володимир Фесенко. – Ето защо генерал Румен Радев напусна преждевременно поста президент и претендира за статут на министър-председател. А българските избиратели гласуваха преди всичко за него, а след това и за неговата партия.“
Според Фесенко „Прогресивна България“ Радев е създадена набързо и е по-скоро коалиция в подкрепа на харизматичен лидер, отколкото мощна политическа сила. Освен това цялата кампания е изградена върху критики към „предшествениците“ и обещания, които гражданите искаха да чуят – без конкретика. Предвид това, далеч не е факт, че новото правителство ще бъде по-стабилно от предишното.
„Далеч не е факт, че новото българско правителство ще бъде стабилно. Дълго време парламентът на страната не можеше да сформира работещо правителство. Сега се предполага, че то ще стане еднопартийно правителство и ще осигури подходяща стабилност. Еднопартийното правителство обаче е и огромна отговорност. Радев отиде на изборите с популистки лозунги, всички ще очакват, че той бързо ще промени всичко. С голяма вероятност обаче той няма да успее“, казва политологът, преподавател в КНУ „Тарас Шевченко“ Петро Олещук.
Въпреки че мнозина сега сравняват българския Румен Радев с унгарския Виктор Орбан, тези политици може да си приличат по популистки лозунги, но не и по поведение.
Първо, Радев се държи много по-предпазливо от Орбан. Той е евроскептик, но не декларира публично открита подкрепа за Русия.
Второ, той също не прави гръмки антиукраински изявления, но казва, че България може да се превърне в своеобразен посредник при разрешаването на някои въпроси между Русия и Европа.
Трето, основната разлика между Радев и Орбан се крие в мащаба на властта. Бившият унгарски премиер успя да изгради всички вертикали около своята политическа сила в продължение на две десетилетия – от властта до медиите. Радев няма това, дори не е близо.
„Не мисля, че Радев ще стане вторият Орбан. Особеността на Орбан дори не е в това, че беше проруски. Той всъщност беше монополен владетел на Унгария, контролираше законодателната власт, имаше конституционно мнозинство, променяше всичко както си искаше и чувстваше, че, както се казва, има властта и никой не може да го оспори“, – казва Олешчук.
Според него е по-правилно Радев да се сравнява не с Виктор Орбан, а с други европейски политици, с които Украйна трудно си сътрудничи. По-специално Фицо в Словакия или Бабиш в Чехия.
„Те също се възприемат като проруски. Но не може да се каже, че са толкова радикално против каквито и да е решения, взети в Европейския съюз. Следователно, всичко тук ще зависи от много обстоятелства. „ЕС разполага с инструменти за влияние върху българските власти, а именно пари. Затова не бива да очакваме, че в България ще имаме нов Орбан“, добавя експертът.
Зависимостта на България от парите на ЕС играе в ръцете на Украйна. Киев може да използва влиянието си в ЕС, за да продължи да работи със София при взаимноизгодни условия.
Например, България е важен доставчик на боеприпаси за Украйна (прави това не директно, а чрез трети страни). Радев преди това многократно е заявявал, че се противопоставя на подобно сътрудничество. Струва си обаче да се разбере, че военните компании печелят пари от договори и те, както във всяка държава, имат влияние върху политиката. Така че далеч не е факт, че Радев наистина ще се противопостави на подобно сътрудничество по някакъв начин, не само на думи.
„Военно-техническото лоби на България активно сътрудничи с Украйна. За тях това беше приоритетна област. И виждаме пример със същия Фицо, който прави постоянни антиукраински изявления и дори планира да отиде в Москва, но в същото време военно-техническото сътрудничество между Украйна и Словакия не е изчезнало. Те продължават да ни продават оръжие“, – обяснява Петро Олешчук.
Например, българският завод ВМЗ тясно си сътрудничи с германския отбранителен концерн Rheinmetall. Миналата година германците обявиха създаването на съвместно предприятие с българите. А размерът на инвестицията от приблизително един милиард евро – е сериозен аргумент да се затварят очите за факта, че част от произведените снаряди ще отидат не за НАТО, а за Украйна.
В същото време не бива да забравяме, че цялата тази част от Източна Европа – от България и Сърбия до Унгария и Молдова – е сфера на интереси на Руската федерация (поне руснаците се опитват да демонстрират това). Кремъл възприема този регион като своя зона на влияние, която уж е наследил от СССР. Затова не е изненадващо, че всеки политик с най-малки проруски възгледи получава подкрепа от Москва и постепенно набира тежест.
Разбира ли това Европа? Абсолютно. В Румъния президентските избори през 2024 г. бяха отменени поради предполагаема руска намеса. Ще увеличи ли Руската федерация влиянието си в региона на фона на победата на евроскептика Радев в България? Малко вероятно.
„Виждаме как Русия доста активно работи в целия регион на бившия Варшавски блок. Москва активно използва както съответните настроения в обществото, така и агенти, за да доведе на власт близки до нея политици. Не виждаме обаче система в този въпрос. В някои страни такива политици идват на власт, в други – я губят“, отбелязва Петро Олешчук.
Москва наистина би искала да има такава подкрепа в региона, който смята за „исторически свой“. Но на практика това желание е много далеч от истината. От една страна, защото дори победата на „проруски“ политик не означава пълна подкрепа за Русия, руските „ценности“ и руската визия за световния ред от страна на гражданите на тези страни. От друга страна, гражданите гласуват за „проруски“ политици не защото предлагат да бъдат приятели с Русия, а защото им се обещават бързи популистки решения. И ако обещанията си останат обещания и няма резултати, тогава, очевидно, ще има девета предизборна кампания за пет години.
