Образът на Йосиф Сталин често е свързван с безмилостен лидер и диктатор, но зад тази фигура стои и една по-малко позната човешка история. В младостта си той преживява силна любов, която завършва трагично и оставя дълбок отпечатък върху характера му, предават vesti.bg.
Първата му съпруга Екатерина Сванидзе, известна като Като, произхожда от обедняло грузинско благородническо семейство. Въпреки произхода си, тя работи като шивачка и перачка. Двамата се запознават чрез нейния брат, съученик на Сталин от духовната семинария в Тифлис, и скоро след това се женят през 1906 г.
Година по-късно се ражда синът им Яков, но щастието им е краткотрайно. Само 16 месеца след сватбата Като се разболява от коремен тиф и умира, оставяйки младото семейство разбито.
Според свидетелства на близки, Сталин преживява загубата изключително тежко. По време на погребението той не успява да овладее скръбта си и се хвърля към гроба, налагайки се да бъде задържан от присъстващите. Този момент често се посочва като един от най-драматичните в личния му живот.
След смъртта на съпругата си Сталин изпраща сина си Яков да живее при роднини в Грузия. Отношенията между двамата остават дистанцирани през годините. По време на Втората световна война Яков попада в германски плен, а Сталин отказва да го размени, като се придържа към принципа си, че не прави изключения, дори за собствения си син. Яков умира в лагер през 1943 г.
По-късно Сталин създава ново семейство с Надежда Алилуева и има други връзки, но според историци първата му любов остава най-силният емоционален момент в живота му. Загубата на Като Сванидзе се смята за събитие, което оказва влияние върху личността му и допринася за неговата по-късна затвореност и суровост.
Историята разкрива една по-човешка страна на фигура, която обикновено се възприема единствено през призмата на властта и страха.
