На 20 февруари 1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от църквата.
Той е роден на 9 септември 1828 г. в Ясна поляна. Произхожда от дворянско семейство. По-голямата част от живота си Толстой прекарва в Ясна поляна и в Москва. През 1844 г. постъпва в Казанския университет, отначало във Факултета по източни езици и култура, а след това – в Юридическия факултет. Напуска университета през 1847 г. и известно време учителства в Ясна поляна. През 1851 г. заминава за Кавказ и постъпва на военна служба. По това време създава повестите “Детство” (1852 г.), “Юношество” (1854 г.), разказите “Набет” (1853 г.) и “Записки на маркировчика” (1855 г.); започва повестта “Казаци”. Участва в Кримската война (1853-1856 г.), след която напуска армията и пътува из Европа.
Посещава Франция, Швейцария, Северна Италия, Германия. През 1860-1961 г. написва романа “Декабристи”, публикуван през 1884 г. Неговият роман “Война и мир” става уникално явление в руската и в световната литература (1863-1869 г., начало на публикуването 1865 г.). През 70-те години създава романа “Ана Каренина” (1879-1880 г., издаден през 1884 г.). През 80-те години престава да се занимава с художествено творчество и започва да се занимава се със земеделие, обущарство; става вегетарианец. В този период написва няколко повести: “Смъртта на Иван Илич” (1884-1886 г.), “Кройцерова соната” (1887-1889 г.), “Дявол” (1889-1890 г.) и драмите “Силата на мрака” (1886 г.) и “Плодовете на просвещението” (1886-1890 г.).
През 90-те години написва романът “Възкресение” (1889-1899 г.), който предизвиква обществен скандал. През 1901 г. е отлъчен от Православната църква.
В края на живота си живее в Ясна поляна. Поддържа връзка с много видни руски интелектуалци – А. П. Чехов, М. Горки, В. Г. Короленко и др.
