Миналата година, когато Съединените щати удариха ядрените съоръжения на Иран, администрацията на Доналд Тръмп рекламира това като едно от най-големите си военни постижения. Тогава бомбардировачите B-2 на американските военновъздушни сили хвърлиха 14 от най-големите бомби в света, поразявайки две ирански ядрени съоръжения.
Сега, на фона на широко разпространените протести, обхващащи Иран, Тръмп отново заплашва да удари страната. CNN съобщава, че анализатори смятат, че атаката, в подкрепа на протестиращите, трябва да се съсредоточи върху редица командни центрове и други съоръжения, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Свързаните с него сили Басидж и иранската полиция също биха могли да бъдат цели.
Разположението на командните центрове в гъсто населени райони обаче означава, че съществува риск от жертви сред цивилното население, което Тръмп се опитва да подкрепи, казват анализатори. А убиването на цивилни може да има обратен ефект.
Базираният в Хавай анализатор Карл Шустер, бивш капитан от ВМС на САЩ, казва, че всяка атака, която дори случайно нарани цивилни, рискува да отчужди „дисиденти, обединени само от омразата си към режима“.
„Жертвите ни карат да изглеждаме като чужда сила, която се опитва да потисне и доминира над Иран, а не като сила за освобождение“, обясни той.
Питър Лейтън, гостуващ сътрудник в Института Грифит Азия в Австралия, също повтори предупреждението за възможни жертви сред цивилното население. Същевременно той отбеляза, че Вашингтон разполага с различни цели. Висшето ръководство на Иран, по-специално, може да е уязвимо, но те са се научили на едно-две неща от миналите американски атаки срещу страната.
Шустер също така заяви, че иранските лидери са осъзнали „необходимостта да се разпръснат и скрият това, което е важно за тях. Показахме, че можем да ударим всичко, което намерим“.
Лейтън смята, че ударите по домовете на лидерите на режима биха могли да бъдат сигнал. Макар че военната стойност би била малка, „това би бил наистина театрален жест в полза на протестиращите“.
Вашингтон би могъл да се насочи и към портфейлите на иранските лидери.
„Ръководството и Корпусът на гвардейците на ислямската революция имат редица търговски и печеливши предприятия в цялата страна. Трябва да се насочат към специфични цели, които имат финансово значение за тях като отделни лица и техните семейства“, обяснява Лейтън, отбелязвайки, че корпусът контролира до две трети от БВП на страната.
Въпреки че, както отбеляза Шустър, има известна дистанция между КГР и висшето ръководство на Иран:
„Целта е ръководството на корпуса и обикновените членове да бъдат по-загрижени за собственото си оцеляване, отколкото за оцеляването на режима.“
Какви оръжия биха могли да използват САЩ при атака срещу Иран?
Анализаторите смятат, че въпреки че бомбардировачи B-2 бяха използвани последния път, други оръжия в американския арсенал биха били по-подходящи при евентуален удар. Например, ракети „Томахоук“ биха могли да бъдат изстреляни от военноморски самолетоносачи, което би сведело до минимум риска от загуби за САЩ.
Друг вариант е използването на крилати ракети JASSM, които имат обхват до 1000 километра. Те могат да бъдат изстреляни от различни носители, включително изтребители F-15, F-16 и F-35, бомбардировачи B-1, B-2 и B-52, както и изтребители F/A-18 на ВМС на САЩ. Възможно е и използването на дронове.
„Малко вероятно е пилотирани самолети да пускат боеприпаси с малък обсег или гравитационни бомби, тъй като това вероятно би се сметнало за твърде рисковано“, каза Лейтън.
Според него, какъвто и метод да избере администрацията на Тръмп, за да удари Иран, той ще бъде „драматичен“ и бърз:
„Администрацията обича театъра. Това означава драматични, медийно ориентирани, високопрофилни събития. Администрацията предпочита краткосрочни нападения, които представляват най-малък риск за участващите американски войски.“
Експертът посочва иранските петролни съоръжения в Персийския залив като най-лесната и безопасна цел. Удар срещу тях може да причини икономически щети на Иран в средносрочен и дългосрочен план.
