Срокът изтече, но проблемът остава. Ултиматумът от 48 часа, който управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доц. Петко Стефановски си постави сам за решаване на кризата с електронните рецепти, се оказа празно обещание. Към следобедните часове на 9 януари близо 300 аптеки в страната продължават да изпитват сериозни затруднения или пълна невъзможност да отпускат лекарства, а широко прокламираните „IT десанти“ по места се оказаха мираж.
Кризата, която блокира достъпа на хиляди пациенти до животоспасяващи медикаменти, трябваше да бъде решена до днес. На 7 януари доц. Стефановски заяви категорично: „Въпросът ще бъде решен. Дал съм срок до 48 часа да няма нито един гражданин, който да не може да си получи лекарствата“.
Реалността 48 часа по-късно е коренно различна. Вместо работеща система, фармацевтите и пациентите са изправени пред същия хаос, но с добавена доза разочарование от институционалното бездействие.
Основният стълб в стратегията на НЗОК – изпращането на IT специалисти на място в проблемните обекти – изглежда се пропуква под тежестта на логистичната невъзможност. Магистър-фармацевт Константин Попов, председател на Инициативния комитет на собствениците на аптеки, разкрива тревожната картина.
„Независимо, че ни беше обещана помощ на място, никой не казва да е бил посещаван за съдействие от касата“, заяви Попов, цитиран от Clinica.bg.
Думите му се потвърждават от липсата на каквато и да е активност в ключови градове. Фармацевти от Русе, Пазарджик и Силистра сигнализират, че не са видели нито представител на касата, нито експерт от „Информационно обслужване“ (НЗИС). Това повдига сериозния въпрос: беше ли обещанието за физически проверки реален план за действие или просто PR ход за печелене на време?
Докато институциите си играят на срокове, тежестта пада върху бизнеса и пациентите. Магистър-фармацевт Пенка Минева, собственик на аптеки в Пазарджик, описва ситуацията на терен:
„Много се съмнявам, че някой ще дойде точно при нас и ще ни обърне внимание. Оправяме се, кой както може. Постоянно се консултираме помежду си. Опашки се извиват навън в студа, хората се изнервят.“
Дори в обектите, където системата сработва епизодично, страхът от нов срив е постоянен. „На тръни“ е най-точното описание на състоянието, в което работи фармацевтичният сектор в момента – заложник на технологична несигурност и институционална некомпетентност.
Сривът в системата не е просто технически неудобство; той е структурен риск за здравеопазването, който оставя най-уязвимите граждани да чакат на студа за лекарства, които държавата им гарантира по закон, но им отказва на практика.
