„Това е поредният бюджет, който се прави по обратния начин – първо разходите, след това се натъкмяват приходите”. Това коментира икономистът Васил Караиванов в предаването „Ревизия”.
„На теория първо правиш приходите и те са причина да правиш разходите. Т.е. ако няма да имаш приходи, не би трябвало да правиш съответни разходи”, коментира още той. И посочи още: „В Закона за публичните финанси е заложено, че България трябва да бъде с балансиран бюджет, а дефицит се допуска, когато има икономическа криза, когато има спад на брутния вътрешен продукт с 3%, тогава можем да допуснем дефицит до 3%. Също така държавните разходи трябва да бъдат до 40% от брутния вътрешен продукт. Т.е. няколко неща нарушаваме — имаме правила в закони, но не всички ги спазваме”, заяви Караиванов.
Според него с тези оценки за БВП България може да събере 46 до към 47 милиарда евро, а по бюджет са заложени 51 милиарда.
„Има повишаване на данъци, които досега бяха като червена линия — не се престъпваха. Данъкът върху дивидентите имам предвид. Странното при данъка върху дивидентите е, че се очаква догодина приходите да са по-малко. Удвоява се този данък, пък приходите се очаква по бюджета, така както е записано в Закона за бюджета, да са по-малко“, каза Караиванов.
„Осигуровките са голям проблем, защото се увеличават разходите, и то разходите за тези, които наистина ги плащат. Защото тези, които не са ги плащали досега, няма сега да започнат да ги плащат с по-големите проценти. Това ще отблъсква инвеститорите – не само чуждестранни, но и български”, коментира Караиванов.
Какво е „етатизъм”
Икономическият напредък не идва от държавни директиви, а от инициативата на индивидите, които рискуват и създават. Държавата трябва да защитава тяхната свобода, а не да я задушава с регулации. Тези думи излизат от устата на френския икономист Емил Жамес, живял през втората половина на XIX век и първата половина на XX. Той е известен със своите лекции по политикономия в Парижкия университет и днес е широко цитиран в света на икономиката. Той е един от тези хора, които за първи път започват да коментират термина „етатизъм“. Това е икономическа и политическа доктрина, която поставя държавата в центъра на обществения и икономическия живот. Тя предполага, че държавата трябва да контролира, регулира и дори да управлява ключови аспекти на икономиката и обществото, често за сметка на индивидуалната свобода и частната инициатива.
Етатизмът вярва, че държавата знае по-добре от гражданите или бизнеса как да разпределя ресурсите, да планира икономиката и да решава социалните проблеми. В български контекст етатизмът често се проявява чрез високи данъци, тежки регулации, голям държавен апарат и политики, които ограничават предприемачеството. Например проектобюджетът за 2026 г. в България, с неговото увеличаване на осигуровките с 3% и на данъка върху дивидентите от 10%, е пример за етатистки подход. Държавата увеличава своите приходи за сметка на малкия бизнес, без да предлага реформи и облекчения.
Етатизмът не е нито чист социализъм, нито капитализъм. Той е междинно състояние, при което държавата доминира, но не национализира всичко. Етатизмът е напълно легитимна политическа философия. Не твърдим, че е лоша или добра. В света има достатъчно примери за подобен подход: Кемалистка Турция, Голистка Франция и, позволете ми тази волност, днешна България.
Проблемът е, дами и господа, когато етатизмът не е предварително разказан от тези, които го прилагат. Защото това означава, че никой не е гласувал за него. Две седмици преди държавата да обяви своя подход спрямо доходите на гражданите, премиерът Желязков обясняваше, че такъв подход няма да има. Това е просто лъжа и това е проблем.
