На 13 октомври 1307 г. над 140 тамплиери във Франция са арестувани по заповед на крал Филип IV. Те са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес.
Това е краят на един от най-могъщите и напредничави за времето си ордени на католическата църква.
Кралските агенти задържат и самия Велик магистър Жак дьо Моле, Великия визитатор Гуго дьо Пейро, ковчежника и още четирима висши сановници. Официалните обвинения са ерес, идолопоклонничество, содомия и оскверняване на реликвите. Твърдяло се, че плюят върху кръста, ядат деца и трупове и служат на дявола.
Пълният списък съставлявал 117 обвинения. Тамплиерите били подложени на нечувани изтезания от инквизицията, по време на които мнозина се пречупили. А когато по заповед на Филип Хубавия в Париж били изгорени 54 братя, орденът изгубил сили да се бори за оцеляване и с решение на Виенския събор от 1312 г. бил разпуснат. Той бездруго междувременно бил забранен от папа Климент V, а имотите и земите му конфискувани.
На доживотен затвор били осъдени четирима висши сановници на ордена. Според легендата, след като чул присъдата си, Великият магистър и Приор на Нормандия Жак дьо Моле гневно възразил: „Орденът е свят и невинен, а самите вие сте виновни в това, че го предадохте и оклеветихте!“ Още същия ден присъдата била заменена със смърт. Четиримата били изгорени на клада. Преданието разказва, че когато пламъците го обхванали, старецът Моле извикал: „Кралят и папата могат да властват над телата, но не и над душите ни!“ След което проклел убийците си с обещанието до една година да ги изправи пред Божия съд. И наистина – папа Климент V и крал Филип IV умрели в определения от тамплиера срок. А Франция навлязла в тежък период на бедствия, продължил столетия.
