На 13 септември 1953 г. Никита Хрушчов е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС. Той е е роден на 17 април 1894 г. в село Калиновка, Курска губерния, разположено в близост до украинската граница. Произхожда от работническо-селско семейство. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г. (едва 14-годишен), по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).
През 1934 г. Никита Хрушчов става член на Централния комитет на партията, а от 1938 до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.
През периода 1935–1938 г. Н. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет.
По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г.
По време на Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Никита Хрушчов служи в армията. Той е член на Военния съвет на Киев. Взима активно участие в отбраната на Сталинград и в подготовката на разгрома на германските войски при града.
След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ (б) от декември 1949 г. и едновременно в периода 1949 -1953 г. е Първи секретар на Московския комитет (МК) на партията. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.
През март 1953 г. на съвместно заседание Пленумът на Централния комитет на КПСС, митническият съвет на СССР и Президиумът на Върховния съвет на СССР намират за необходимо Хрушчов да се концентрира върху работата на Централния комитет на Комунистическата партия, във връзка с това той е освободен от задълженията си като Първи секретар на МК на партията.
След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.
Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците.
Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов прави опит да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан.
Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 година. Погребан е на Новодевичевото гробище в Москва без държавна церемония.
