Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Покрай всички разправии около нашата Комисията за противодействие на корупцията – съчетание с бухалки ли било, с ленти (от записи) или обръчи (от фирми) – всички пропуснаха една новина от далечна във всяко отношение Литва.
Там премиерът Гинтаускас Палукас подаде оставка, защото местната прокуратура го разследва за корупция. Забележете: само заради сигнал и разследване. Той нито е бил показно задържан, нито разследващите органи във Вилнюс, Каунас или Клайпеда са обвинявани в политическа атака. Имаше, разбира се, и протести, доста културни, защото тамошните прокурори ровят в предишната му битност на бизнесмен – за която твърдят впрочем, че е и сегашна, чрез подставени лица и роднини.
Литовците не искат пак да бъдат „освобождавани“ от Русия
Според тяхната там система не друг, а президентът Гитанас Науседа обяви оставката на премиера. Палукас, който е лидер на социалдемократите, оглави тройна коалиция миналия октомври. И сега забележете: само по тези подозрения не само последва неговата оставка, но и оставката на цялото правителство, и то – както се тюхка в. „Куриер Виленски“, който излиза на полски език във Вилнюс – броени дни преди обявените военни учения на Русия край беларуско-литовската граница.
Тук е важно да отбележим, че литовците, също така „освобождавани“ на два пъти от руснаците, взимат много по-насериозно въпроса коя е следващата държава в Путиновата доктрина за възстановяване на „традиционни сфери на влияние“. И за разлика от нас, балтийските държави не се люшкат в посока „здравствуйте, братушки“, а съвсем сериозно и тревожно следят какво прави Путиновата мечта за неоруска империя. Там на практика няма евроскептици – те разбират, но отказват и на битово ниво да говорят руски език.
Корупцията в Гърция – прилики и разлики
Литва ви е далеч, като култура и всичко? Добре, да погледнем към любимите съседи Гърция – държава, великолепна във всяко едно отношение, освен че от субтропическа вече става тропическа. Преди по-малко от месец не един и двама, а цели четирима министри от консервативното правителство на „Нова Демокрация“ изгърмяха, след като се оказаха разследвани за корупция, свързана с европейските земеделски фондове. Разкритията бяха направени от самата Лаура Кьовеши, главен прокурор на ЕС, и нейната гръцка наместничка Попи Папандреу.
Скандалът беше огромен, макар българските медии да не му обърнаха внимание, защото и гърците, като нас, леко си падат по корупционните практики – тяхната организация OPEKEPE, която разпределя парите за земеделие, беше разкостена от европрокуратурата. До степен, в която правителството на Мицотакис беше разтърсено сериозно. Разбира се, поради културни и географско-ментални особености то не подаде оставка. Що пък ще подава, като може просто да хвърли няколко министри „под автобуса“?
Унгария, България и тактиката на контраатаката
А ето и как действат имитационните протръмпистки власти, накъдето залитаме и ние, като примерът пак е от отпреди броени дни: любимецът на сегашните ни силни хора Виктор Орбан не си губи времето, когато почти смазаната опозиция в Унгария говори за корупция, а директно контраатакува. Той, на свой ред, обвини самата Урсула фон дер Лайен в корупция и поиска оставката ѝ.
Каква корупция по-точно? Не се разбира, но това донякъде е и родна тактика, както вероятно сте забелязали. Ако просто хвърлим сериозни обвинения към когото и да било, няма нужда от конкретика – новата „дигитална“ общност сама ще свърши останалото. И новата „дигитална“ общност, защото няма имунни защити срещу дори най-простите ченгеджийски и властови номера, подема с еротичен плам хвърлените в пространството обвинения и ги вдига до възбог. Това пък на свой ред води до едно от най-опасните неща в нашата епоха – как Фейсбук влияе и налага дневния ред и на медиите, и дори на правосъдието, само заради истериката.
А ще доживеем ли и в България…?
Но понеже започнах с моя „приятел“, литовския премиер: едва ли в България ще доживеем властник, който, възмутен от обвиненията срещу него, да подаде оставка, докато се изчисти името му. Или пък се докаже корупция – нали за целта трябва да реши съдебната система.
Представяте ли си който и да било от нашите гьонсурати сам да слезе от българския своеобразен Олимп, за да „запази лице“? А „гьонсурат“ впрочем е чудесна турска дума, която значи буквално дебелокожие на лицето, т.е. при голям срам да продължиш да се държиш така, сякаш не е станало нищо.
И друг път е ставало дума, но знаете ли защо политическият гьонсуратлък у нас е напълно приемлив? Заради пълната липса на реални граждански изблици срещу това и заради особената ни културна черта, при която средният българин, ако изобщо има такова животно, всъщност мечтае да е на мястото на онези, срещу които би трябвало да протестира. И въобще не подозира, че борбата срещу тях би подобрила среднобългарския му живот.
