На 13 септември 1996 г. оригинал на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Той оставя ръкописа, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар Димитров.
Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” потвърждава, че това е оригиналът – авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. президентът на България Петър Стоянов (1997-2002) и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.
На 12 януари 1998 г. на церемонията по предаването на историческия ръкопис присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес „История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи, припомня dariknews.bg.
Скандалът, свързан със Зографския препис на „История славянобългарска”, започва през 1991 г. след завръщането на министър-председателя на България Димитър Попов (1990-1991) от посещение в Гърция, в рамките на което посещава българския манастир „Св. Георги Зограф” в Атон.
В отговор на неговата молба към светогорските монаси да позволят оригиналът на „История славянобългарска” да бъде изложен за поклонение в България, бившият шеф на ефория „Зограф” в София Петър Митанов публично заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора през 1988 г. В продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване.
Самата операция по кражбата на „История славянобългарска“ е под кодовото име „Маратон“ и се провежда от отдел 14 „Културно-историческо разузнаване“ на Държавна сигурност. Целта на операцията е да се подмени оригинала на ръкописа с фалшификат. Тя е подготвена в продължение на 10 години от 1972 до 1982 г. Самата операция стартира през 1982 г. През декември 1984 г. офицера от разузнаването Христо Маринчев заминава за Зографския манастир в Атон, но достига само до Солун, тъй като гръцките власти му отказват достъп до полуострова. Легендата на офицера е на заместник-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква, а всъщност е заместник-началник на отдел 14, отговарящ за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.
След неуспешния опит през декември 1985 г. за участници в операцията са определени служителите на Първо главно управление, легендирани като първи секретари в българското посолство в Атина – Иван Генев и Венцислав Агайн. На тях им помага служителят от посолството в Атина Динко Пехливанов. Агайн изнася ръкописа под дрехата си и го занася в генералното консулство на България в Солун. От там е препратен в посолството в Атина, откъдето с дипломатическа поща се озовава в България. Ролята на Пехливанов е на т. нар. „чист човек“, който не подозира за действията на другите. Той разбира за кражбата едва след напускането на манастира.
На Никулден 1985 година Иван Генев донася у нас историческия ръкопис.
