На 28 май 1937 г. умира Алфред Адлер – създателят на индивидуалната психология и един от тримата велики титани на психоанализата (заедно с Фройд и Юнг).
Роден е в еврейско семейство, но по-късно приема евро-протестантството (лутеранството).
Животът му е изпълнен с интересни обрати, лични странности и уникални навици. Като дете страда от тежък рахит и не може да ходи до 4-годишна възраст. На 5 години едва оцелява от тежка пневмония. Лекарят му го отписва, което мотивира Адлер сам да стане лекар, за да победи смъртта. Личният му физически дефицит ражда прочутата му теория за компенсацията.
Адлер никога не се е смятал за ученик на Зигмунд Фройд, а за негов колега. Фройд е бил авторитарен, което кара Адлер да напусне Виенското психоаналитично общество. След раздялата Фройд го нарича публично „параноик“ и „злобен“. И забранява на членовете на своето общество да посещават лекциите на Адлер.
Адлер е мразел официалните кабинети. Провеждал е срещите и дискусиите си в известното виенско кафене „Централ“. Говорел е на достъпен, прост език, без тежък академичен жаргон. Използвал е куклен театър, за да анализира поведението и емоциите на деца. Работил е до пълно изтощение, което води до внезапната му смърт от сърдечен удар по време на лекционна обиколка в Шотландия.
Жени се за Раиса Епщайн – богата руска интелектуалка, феминистка и социалистка, приятелка на Троцки. Самият Адлер е бил силно ляво ориентиран и е вярвал, че психологията трябва да помага на бедните класи.
