Дара е победител, Giro d’Italia мина през България, но все ще излезе някой да пита кой плащал за всичко това. Питайте кой плати за източването на КТБ и къде са милиардите за Хемус, казва Красимира Хаджииванова.
ДВ: Обожавам твоята ирония и самоирония. Откъде идват?
Красимира Хаджииванова: От родителите ми и от живота. Хубаво е, когато човек расте в компанията на интелигентни хора с чувство за хумор. Научава се да не се приема твърде насериозно и да се шегува със себе си.
Животът, особено в България, след това дава възможност да се ошлайфат тези умения. Бях тийнейджърка през 1990-те и до шести клас смених четири училища, защото се местихме. Това също доста помогна – нов клас на всеки 1-2 години те държи в кондиция. Помня Лукановата, после и Виденовата криза, режима на ток и вода. Висяла съм с родителите ми за визи пред австрийското посолство, а сега си купуваш билет, докато си пиеш кафето. Това е скучно – друго си е опашка и обяснения, че няма да нарежеш Пратера за вторични суровини.
Ходех на частни уроци, които, както знаем, са гръбнакът на българската образователна система в последните 40 години, по български и литература в кооперацията, в която живееше Луканов, и когато го застреляха, не можах да ида – полицията не пускаше никого. Тия 20 долара за частния урок, защото българският лев беше много силен тогава, си ги отнесох вкъщи.
През тези години що народ се изпозастреля и взриви. Наскоро четох един текст на Слави Ангелов за работата му като криминален журналист точно през 1990-те и нататък – това са десетки крими герои, ликвидирани за едно десетилетие.
Ние всичко това сме го забравили, защото влязохме в НАТО и ЕС, почнахме да ходим в Гърция, в Лидл има ягоди през февруари, живеем нормално и човек бързо свиква с хубавото. Но травмите стоят на заден фон и ако ги канализираш в нещо, което те кара да се смееш, всичко е наред. Въобще аз съм много благодарна, че живея тук. Ако бяхме примерно в Швейцария, с какви спомени щяхме да живеем? За какво щяхме да говорим и пишем, да се шегуваме? Че е закъснял трамваят миналия четвъртък?
ДВ: Какво те дразни в този наш соцмрежов живот?
Ако знаеш колко пъти съм те цитирала точно по този повод. Преди доста години някъде беше казал, че ако домашният интернет беше три пъти по-скъп, щяхме да живеем по-леко. То това, дето понякога ме дразни, е всъщност най-голямата свобода – да се изкажеш. Всеки се изказва за какво ли не, включително и аз. Това е супер, защото научаваш мнението на републиката за Мет Гала, музика, здравеопазване, мечки и военни действия.
Дразни ме анонимното коментиране, защото много хора не искат да застават с лицата си пред собствените си мнения. Ама застани си с името и кажи какво мислиш. Но аз и това го разбирам, защото ще дойде друг анонимен отнякъде, ще ти каже, че си тъпанар, и отдолу петнайсет човека ще го лайкнат и ще си в депресия три дни.
Пиша тези думи, докато на летището стотици хора посрещат Дара. Това великолепно момиче едва не се отказа от Евровизия, защото на неин гръб се упражниха в писане хиляди анонимни и неанонимни съграждани. Самата тя каза, че е успяла да се съхрани, защото се е преместила да живее в Атина след вълната от негативни коментари. Сега тя е победител, а държавата ни ще е обект на международна реклама и разговори цяла година. Само преди няколко дни през България мина и колоездачната обиколка на Италия. И някой все ще излезе да пита кой плащал за всичко това и защо няма за хляб за хората. Спокойно – то се самоизплаща. Питайте кой плати за източването на КТБ, къде са милиардите за непостроената магистрала Хемус и за какво ли още не.
Напоследък адски ме дразнят и статусите, писани с ChatGPT. Безкрайни излияния с една и съща структура от типа „това не е просто еди какво си… а еди какво си“. Фейсбук е пълен с отегчителни пластмасови текстове, в които няма никакъв живот и автентична мисъл.
И разбира се, адски ме дразни абсолютно необяснимото масово неумение да се постави И кратко там, където му е мястото. Всеки го ръси, където си иска, и това ме побърква. Защо е така? Трябва да има някакво обяснение. Ако пишеш „много полицай“, как ще напишеш „един полицай“? Знам, че имаме по-големи проблеми и че след 100 години сигурно всички ще мучат, но аз съм заела тази ниша на нещата, които ни дразнят, и отказвам да я освободя.
ДВ: Направи ми една дребна услуга – ако може, да обобщиш политическата ситуация в момента. Защото аз например малко се уморих да казвам, че тя не води до нищо.
Ситуацията е „няма хора“. Въобще не изглежда безгрижно напред, но и това преди не можеше да се търпи. На всичкото отгоре сме на прага (даже вече сме го престъпили) на огромна промяна в технологично отношение и трябва много да се внимава това до какво ще доведе и в политически план. Понякога си мечтая да назначим изкуствен интелект в Министерски съвет и парламента за 100 дни, да го промптнем правилно и да видим какво ще стане.
ДВ: А тогава защо да се живее в тази днешна България? Това звучи като маркаврелиев и дори някак кафкиански въпрос, но по моему е напълно валиден.
Защото е хубаво. Страната ни е супер, има всичко нужно на човек да му е добре – море, планини, кухня, можеш да ходиш при съседите, у някои и без граници. Всяка точка на Европа е достъпна за няколко часа, а оттам и целият свят. Има го и този лек хаос, присъщ на балканските страни. Живо е, интересно е. Имаме огромни възможности, само да се престане с тази корупция и назначаване на наши хора, а не на хора, които разбират и могат. И спешно да бъде реформирана образователната система, защото сега подготвя децата за миналото, не дори за настоящето, камо ли за бъдещето.
ДВ: Какво мислиш за разделението между ПП и ДБ? Има ли нещо смешно и може би неизбежно в това?
Нищо не мисля. Раздели се случват навсякъде в живота. Това, което ми се иска, е да виждам по-малко обсъждане на вътрешнопартийни въпроси чрез статуси във Фейсбук, защото е несериозно. Една от положителните черти на организираната престъпност е, че е организирана и не си обсъжда проблемите в социалните мрежи.
ДВ: Ужасът, ужасът по Джоузеф Конрад и Копола: ами ако изгубим постиженията на либералната демокрация?
В момента май много от нас си задават този въпрос, нали? Ами дано не ги загубим, но не се ли размърдаме малко в посока осъвременяване на образованието, боя се, че до няколко години може да се озовем в ситуация, в която AI е заменил много работни позиции и тогава ще ни е само до постиженията на либералната демокрация. А всъщност може би точно постиженията на либералната демокрация ще ни позволят да бъдем устойчиви. Най-вече ще се наложи да сме по-адаптивни от всякога.
ДВ: Къде си по хоризонталната скала ляво-център-дясно?
Вярвайки на тестовете, център/дясно.
ДВ: Как да преподадем европейския смислен интегритет на хора, които хем се възползват от него, хем го хейтят?
Те го хейтят за пред другите, иначе си го ползват пълноценно, така че – като им напомняме открито, че сме наясно с това противоречие, ако става дума за публични личности. Иначе за останалите ще се върна към това, което казах и по-горе – като се присещаме как живеехме преди само преди 20-30 години и как живеем днес. И на всички, които ще кажат, че днес живеем по-зле – не, не е вярно. Просто всички остаряваме и носталгията пуска гадните си пипала в душите ни, но обективно погледнато – живеем по-добре или поне имаме възможност да е така.
ДВ: Как протича един твой ден?
Зависи дали съм в настроение или не съм. И в двата случая ставам в 6:50, защото МОН така държи във форма всички родители на деца в начален етап на образование, пък и след това. Разхождам кучето и после работя – от вкъщи или от новото студио на „Майко Мила“.
Започнахме нов подкаст, който нарекохме „Следващите 10“ – през април медията ни навърши 10 години и искаме да погледнем в следващото десетилетие, за което никой май не е подготвен. Говорим си с интересни и умни хора и се опитваме да отгатнем какво ни чака. А когато не съм в настроение, правя същото, но с нежелание. Мисля, че повечето хора са така.
ДВ: Какви реални икономически мерки и действия очакваш от „Прогресивна България“? Виждаш ли „една по-добра България“, с извинение?
Не знам – прогресивен купон за сирене и други подобни инструменти с отдавна отпаднала необходимост? А иначе обожавам израза „една по-добра България“ – това е като по погребенията, като казват на опечалените „вече е на по-добро място“. Откъде знаете? И тук също не е зле. И с България така – нямаме нужда от вечни състрадалци, които 40 години все ще правят България „едно по-добро място“. То си е добро, вие само не сключвайте повече договори с „Боташ“ например.
ДВ: И още нещо за Дара?
Дара я съсипа тая държава. Звучи двусмислено, защото си е така. Първо ние се опитахме да съсипем Дара, защото, хей, тук всеки втори е певец и разбирач от евровизии и всякакви други състезания и конкурси, затова нека я залеем с абсолютно безполезното ни мнение за нея, „тъпата ѝ песен“ и да я попитаме накъде изобщо си въобразява, че е тръгнала?
После момичето, слава Богу, не само не се отказа, но дори спечели, а върху нея се изсипаха всички травми, комплекси, страхове и необслужени нужди на този народ. Някои дори си изтриха мненията отпреди два месеца, за да изпъкнат наново, пишейки, че винаги са вярвали в Дара. И разбира се- че се гордеят с нея и успеха ѝ. Аз не знам какъв ни е проблемът с тази гордост – като че ли не можем да съществуваме, ако не ни се даде повод да се чувстваме горди. В същото време гледах клипове на хора в Гърция, в Кипър, в Румъния, в Сърбия, които се радваха от сърце на успеха на Дара и страната ни и това е страхотно – човек просто да може да се зарадва. Без да е непременно горд.
Така и не вникнах в абсурда на твърденията, че песента е сатанинска – какво, по дяволите, значи това? A най ми хареса подписката срещу организирането на „Евровизия“ в България. Защо само подписка – нека е референдум! Но сериозно – притеснението ми е, че догодина на този фон ще трябва да посрещнем десетки хиляди фенове на „Евровизия“ и някои хора няма да пропуснат да изпъкнат с легендарното ни гостоприемство. Отсега очаквам организирани групи с плакати, на които пише, че това е земята на хан Аспарух, а не на джендъри и европейски разврат. Със сигурност ще има много икони, цървули, препарирани лисици с автомат и табла с водка, ще се говори за национална гордост и идентичност, за българщина и морал. Нямам търпение!
Но да се върнем на това прекрасно момиче – Дара. Дано има истинска международна кариера и се надявам повече млади и талантливи българи от всякакви области на живота да се осмелят да си проправят пътя като нея – смело напред. Светът няма да спре да се развива само защото някой е несъгласен с това развитие и държи да го оповести от дъното на ретроградната фуния, в която съществува. И въобще – успокойте се. Всички ще умрем! Пуснете си „Бангаранга“, в оригинал или в изпълнение на гайда, както го предпочитате, и си живейте живота.
