Как изглежда депресията? За британската художничка и илюстраторка Джема Корел отговорът идва естествено – чрез рисунки, предава Dir.bg.
„Някои емоции са много трудни за описване с думи“, казва тя пред The Independent. „За мен различните чувства имат различни форми. Депресията е тежка като огромна капка, а тревожността е шумна и остра – с малки искри, които се събират в истинска буря.“
Днес милиони хора се разпознават в нейните илюстрации. Корел започва да публикува творбите си онлайн около 2010 г., когато Instagram тепърва набира популярност. С времето карикатурите ѝ, посветени на тревожността, депресията и ежедневните вътрешни битки, се превръщат в истински феномен.
Нейните рисунки често представят тежките емоции по забавен и ироничен начин. В една от тях например пише: „Достатъчно добра ли съм, за да имам синдром на самозванеца?“ В друга, озаглавена „Неща, за които съм плакала преди менструация“, художничката изброява дребни и на пръв поглед нелепи ситуации, които внезапно изглеждат драматични.
С характерните си семпли червено-бели и черни илюстрации, често включващи пухкави мопсове, Корел успява да превърне разговорите за психично здраве в нещо по-достъпно, човешко и разбираемо.
Днес близо един милион души следят работата ѝ в социалните мрежи. Илюстрациите ѝ се появяват върху картички, тениски и календари, а самата тя е работила и по книги на писателката Мариан Кийс.
Според Корел успехът ѝ се дължи на две неща – честност и съпричастност.
„Всичко, което рисувам, идва от личен опит“, споделя тя. „Това, което преживявам, не е нещо уникално. Много хора минават през същото и понякога е облекчение да видиш тези чувства представени по по-лек и разбираем начин.“
Точно този баланс между хумор и болка присъства и в новата ѝ автобиографична книга Anxietyland. В нея Корел разказва за собствената си борба с депресията, агорафобията, обсесивно-компулсивното разстройство и алкохолната зависимост.
В книгата паническите атаки са изобразени като безкрайна въртележка, от която няма слизане, а социалната тревожност прилича на истинска „къща на ужасите“, изпълнена с плашещи ситуации – от поръчването на храна до обикновения зрителен контакт.
Работата по „Anxietyland“ продължава почти десет години, а пандемията се оказва моментът, в който художничката най-накрая успява да я завърши.
Именно тогава популярността ѝ избухва отново. Докато хората по света прекарват месеци в изолация и тревожност, мнозина започват да си изпращат нейните карикатури като своеобразен сигнал за помощ.
„Щеше да ми бъде много полезно да имам книга като „Anxietyland“, когато бях дете“, признава Корел. „Тогава не знаех медицинските термини. Но ако можех да видя как чувствата ми изглеждат в картинки, това щеше да ми помогне да обясня какво преживявам.“
Днес художничката продължава открито да говори за собствените си проблеми с психичното здраве. А едно от най-важните послания в творчеството ѝ остава, че справянето с тревожността и депресията не е права линия, а дълъг и често труден процес.
