На 7 май 1099 г. се случва един от най-драматичните моменти в средновековната история. След близо три години изтощителен поход през Европа и Мала Азия, рицарите от Първия кръстоносен поход най-накрая виждат стените на Светия град.
Достигането до Йерусалим е заветната цел на експедицията, започната от папа Урбан II през 1095 г.
Кръстоносците са изтощени, като броят им е силно намалял поради битки, глад и болести. От огромната сила, тръгнала от Европа, до стените достигат около 12 000 – 15 000 боеспособни мъже.
Градът, управляван тогава от Фатимидите, е отлично укрепен. Обсадата продължава до 15 юли 1099 г., когато кръстоносците успяват да пробият защитата и да превземат града, което води до създаването на Йерусалимското кралство.
Това събитие променя завинаги политическата и религиозната карта на Близкия изток и поставя началото на векове на конфликти и културен обмен между Изтока и Запада.
