Генералният секретар на НАТО Марк Рюте представи в четвъртък годишния си доклад за 2025 г. в централата на алианса в Брюксел.
В разговор с репортери той отбеляза, че миналата година НАТО „започна нова глава“ и предефинира подхода си към разходите за отбрана. „Постигнахме значителен напредък в инвестирането в отбрана и НАТО е по-силен от всякога. През 2025 г. за първи път всички съюзници постигнаха целта, договорена през 2014 г., да инвестират поне 2% от БВП в отбрана. И много от тях отидоха много по-далеч“, заяви Рюте. Той отбеляза, че европейските страни от блока и Канада са увеличили разходите си за отбрана с 20% в сравнение с 2024 г.
„Продължаването на тази ключова тенденция ще бъде приоритет през следващите години. Твърде дълго европейските съюзници и Канада разчитаха прекомерно на военната мощ на САЩ. Не поехме достатъчна отговорност за собствената си сигурност.“ „Но имаше реална промяна в мисленето – колективно признаване на променената среда за сигурност“, обясни Рюте. Лидерът на алианса многократно повтори, че това не би било възможно без влиянието на Съединените щати и Доналд Тръмп.
Докладът показва, че до 2025 г. всички страни от алианса ще са постигнали целта от 2% от БВП за военни разходи, в сравнение само с две трети от членовете на алианса през предходната година. Сред европейските страни, според прогнозни данни, най-високите показатели за 2025 г. са Полша (разходи от 4,4% от БВП за отбрана), Литва (4%), Латвия (3,7%), Естония (3,4%), Дания (3,3%) и Норвегия (3,2%). Следват Съединените щати, за които се смята, че са похарчили 3,1% от БВП за военни цели. В абсолютно изражение Съединените щати са явният лидер с 980 милиарда долара. Европейските съюзници и Канада са похарчили общо 574 милиарда долара за военни разходи през 2025 г., което се равнява на 2,33% от техния общ БВП. Комбинираните разходи на съюзниците за основни нужди на отбраната през 2025 г. ще възлизат на над 1,4 трилиона долара.
Сред страните, които все още не са надхвърлили границата от 2% от БВП, са Португалия, Канада, Белгия, Албания и Испания. Испания беше единственият член на алианса, който отказа да увеличи разходите за отбрана до 5%, както поиска Тръмп, на миналогодишната среща на върха на НАТО в Хага. Въпреки това Рюте отбеляза, че кралството „се справя добре“ и увеличи разходите за отбрана миналата година от 1,4% от БВП на 2%. „Наистина имаше различия в мненията на срещата на върха. Смятаме, че Испания трябва да изразходва 3,5% от БВП за общи военни разходи, докато Испания смята, че трябва да изразходва 2,2%. Ще видим кой е прав и как ще се развият нещата. Но предвид напредъка от миналата година, досега мога само да похваля Испания“, отбеляза той.
На миналогодишната среща на върха на НАТО в Хага членовете на алианса се съгласиха да изразходват 5% от БВП за отбрана. След това Рюте предложи компромис: годишните разходи за отбрана на блока да се увеличат до 3,5% от БВП, като допълнителни 1,5% от БВП ще бъдат разпределени за развитие на инфраструктура, която може да се използва за военни цели, като мостове, железопътни линии и пристанища.
И тази формула обаче не успя да задоволи Испания. Едва през май 2025 г. тя потвърди ангажимента си за постигане на целта от 2% от БВП до края на годината и поиска и изключения. Мадрид обясни, че подобно увеличение на военните разходи би застрашило финансирането на социалните услуги. Алиансът се съобрази, като определи крайния срок за изпълнение на тези ангажименти за 2035 г., а не 2032 г., както предложи Рюте. В окончателното комюнике обаче не се споменават изключения, а само се отбелязва, че „динамиката и балансът на разходите в рамките на този план ще бъдат преразгледани през 2029 г., като се вземат предвид стратегическата ситуация и актуализираните цели“.
