Трагедията в Слънчев бряг, при която се удави 7-годишно полско дете, е болезнено напомняне, че опасностите дебнат дори там, където се чувстваме най-сигурни. Когато се случи подобно събитие, е лесно да се насочат обвинения към държавата или институциите, но истината често е много по-сложна и свързана с човешкия фактор.
Един от най-големите митове е, че детето, което се дави, вика за помощ или маха бурно с ръце. В действителност процесът е плашещо тих. Когато организмът се бори за въздух, дихателната система не позволява говор или викове. За страничния наблюдател, дори за професионален спасител, детето може да изглежда просто така, сякаш си играе на дъното или се гмурка.
Този риск е глобален и не се ограничава само до нашите брегове. В Европа всяка година около 80 деца загиват в контролирани водни среди. Примерите са стряскащи: в Испания само за три дни в началото на юни шест деца са загинали в хотелски басейни. Подобни тенденции се наблюдават и във Франция и Великобритания, където горещите вълни често водят до фатални инциденти с младежи и деца.
Има случаи, при които техниката се превръща в капан. В Италия 11-годишно момиче загуби живота си в луксозен хотел, след като косата ѝ беше засмукана от помпата на басейна. Въпреки бързата реакция на персонала, който дори отряза косата ѝ, за да я освободи, трагедията се оказа неизбежна.
Ваканцията и почивката не трябва да ни приспиват. Статистиката показва, че 70% от удавянията на деца се случват именно в басейни на вили и хотели. Това доказва, че присъствието на спасител или фактът, че сме в „безопасна“ среда, не е достатъчен гарант.
Най-важният урок тук е, че безопасността е лична отговорност. Необратимите събития се случват за броени секунди – от 20 до 60 е времето, за което едно дете може да потъне тихо под водата. Бдителността на родителите трябва да бъде абсолютна и непрекъсната, защото в борбата с водата няма втори шанс.
