
Официалната версия за трагедията на Петрохан започва да се пропуква под тежестта на нови разкрития. Докато властите първоначално насочваха общественото мнение към теории за секти и масови самоубийства, разследващи журналисти рисуват далеч по-мрачна и професионална картина. Според нови данни, групата на Ивайло Калушев не е посегнала сама на живота си, а е станала жертва на прецизно планирана ликвидация, извършена от четирима подготвени килъри.
Източници сочат, че наемниците са проникнали на българска територия през граничните пунктове Връшка чука и Калотина само дни преди фаталните събития. Тези мъже не са случайни престъпници – подозира се, че са с руски или украински произход и притежават боен опит, натрупан във Френския легион. Логистиката за операцията обаче е била осигурена от местни структури, което подсказва за дълбоки връзки между поръчителите и вътрешни за страната фактори.
Хижата на Петрохан е била превърната в бойно поле още на 1 февруари. Благодарение на множеството датчици, разположени около обекта, Калушев и хората му са били предупредени за приближаващата опасност. Последвала е ожесточена престрелка в гората, при която един от нападателите е бил тежко ранен. Кървавите следи, оставени в района, са доказателство за сблъсъка, но остава въпросът дали разследващите органи са документирали тези улики или са ги оставили да изчезнат.
Съдбата на оцелелите от първия сблъсък е била още по-жестока. На Околчица групата е била примамена на „важна среща“, където е последвал брутален терор. Преди да бъдат ликвидирани, жертвите вероятно са били държани в плен и изтезавани за информация. Смразяващ детайл от местопрестъплението е позиционирането на тялото на Калушев – главата му е била поставена така, че кръвта да изтича в собствените му ботуши, оставяйки гротескно „послание“ от убийците.
Мотивите зад екзекуцията изглежда надхвърлят обикновеното криминално деяние. От мястото са изчезнали флашка с криптовалута на стойност 7 милиона долара и уникален дрон за лицево разпознаване, подарък от покойния Алексей Петров. Липсата на високотехнологичното оборудване, включително подводни дронове и водолазна екипировка, предполага, че убийците са искали да заличат всякакви GPS следи от дейността на групата.
Ролята на ключови свидетели също буди съмнение. Деян Илиев, който открива телата, се намира в чужбина под чужда протекция, а показанията му се считат за предварително подготвени. В сянката на случая остават съмнения за намеса на служители от службите за сигурност, които може би са помогнали за заличаването на доказателствата. Истината за Петрохан все още чака своето пълно разкриване, далеч от официалните прессъобщения.
