Всеки годнина България се събужда в празнично настроение, за да отпразнува един от най-светлите си празници – Деня на светите братя Кирил и Методий. Това не е просто повод за почивен ден, а истински трибют към нашата азбука, култура и просвета. Традицията, в която хиляди ученици рецитират стихове и се включват в тържествени шествия, напомня за безценното наследство, оставено от славянските просветители и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа.
Пътят на този празник през вековете е дълъг и завладяващ. Първите следи за неговото честване ни отвеждат до 1813 година в една арменска летопис, която споменава за празнуване в Шумен още през 1803 г. По-късно, през 1851 г., Найден Геров дава нов импулс на традицията в Пловдив, избирайки 11 май – общия църковен празник на двамата светии – за дата на тържествата в епархийското училище.
С течение на времето празникът излиза извън стените на училищата и църквите, превръщайки се в символ на националното съзнание. През 1863 г. той се установява като официален църковен празник, а в София неговото организиране е заслуга на учителя Сава Филаретов. Така честването на Кирил и Методий се превръща в общонародно събитие, обединяващо българите около общия им език и вяра.
Интересно е как календарните промени влияят на датата. С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г., държавата и църквата започват да празнуват на 24 май. По-късно, през 1969 г., се извършва разграничение между светския и църковния календар. Това обяснява защо днес имаме две важни дати: 11 май за църковното отбелязване и 24 май за светското.
Кулминацията на това признание идва през 1990 година, когато Народното събрание обявява 24 май за официален държавен празник. Днес, когато се отслужват празнични водосвети и се чества българската книжовност, ние всъщност празнуваме самата основа на нашата идентичност и духовна независимост.