Обсъждането на държавния бюджет за 2026 година отново постави в центъра на вниманието инфраструктурното бъдеще на Сливен. Докато политическите кръгове в ГЕРБ твърдят, че регионът е лишен от средства, реалността, заложена в закона, е по-нюансирана. Става въпрос не за автоматично отнемане на проекти, а за строго определени административни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени.
Ключът към финансирането се крие в чл. 113 от Бюджета. Той не прекратява инвестициите, а поставя едно основно условие: общината да е подала всички необходими документи и искания до Министерството на регионалното развитие и благоустройството в срок до края на 2025 година. Така основният въпрос се премества от това дали държавата ограничава средствата, към това дали местната администрация е свършила работата си.
Списъкът с незавършени задачи е значителен – от водопроводи в Крушаре, Гавраилово, кварталите „Дружба“, „Българка“ и „Клуцохор“, до пътния възел „Кермен“ и връзката Котел – Тича. Парадоксът е, че тези проекти се представят като текущи проблеми, въпреки че ГЕРБ разполага с политическо представителство и управлява общината от много години, разполагайки с всички необходими ресурси за тяхната реализация.
Вместо ясен отчет за подадените искания, гражданите на Сливен се сблъскват с разговори за нови многомилионни общински заеми, които в крайна сметка ще бъдат изплащани от местните жители. Това повдига сериозни въпроси относно прозрачността на управлението и дали липсата на резултати е следствие от бюджетни ограничения или от административна неготовност.
Сливен вече не може да се задоволява с политически внушения и взаимни обвинения. Необходими са конкретни отговори: подадени ли са документите в срок и на какъв етап се намира всеки един проект? Само чрез факти и пълна прозрачност може да се разбере защо проекти, които трябваше да бъдат завършени преди години, все още остават само на хартия.
