
Премиерът Бойко Борисов избра необичаен, почти театрален подход, за да сподели своите размисли, като се вдъхнови от стила на Камен Донев. В своеобразен политически монолог той изрази дълбока загриженост за съдбата на държавата, подчертайки, че стремежът му е да предотврати разрушителните последствия от грешни решения, които в миналото вече са нависвали над страната.
Според Борисов, настоящите протести и напрежението в обществото не са случайни, а представляват „добре избродиран сценарий“. Той свързва тези събития с критичния момент за приемането на България в чакалнята на Еврозоната, твърдейки, че целта е да се попречи на интеграцията на страната в клуба на най-проспериращите европейски държави.
Централна тема в изказването му бе и работата на Националната служба по охрана (НСО). Премиерът посочи серия от пропуски – от барикадите на медицинските сестри в Народното събрание до епизода с Христо Иванов в „Росенец“. Борисов бе категоричен, че липсата на професионализъм в тези ситуации е пряка отговорност на президента Румен Радев, който контролира и назначава ръководството на службата.
По отношение на охраната на фигури като Делян Пеевски и Ахмед Доган, Борисов припомни конкретни заплахи за сигурността, включително опит за ликвидация със снайпер и гранатомет. Той подчерта, че защитата на тези лица е била продиктувана от реални опасности, като същевременно напомни, че и други личности, като Иво Прокопиев, са получавали подобна охрана при наличие на заплахи.
В дискусията за влиянието на ДПС, Борисов изрази недоумение защо подкрепата на движението се превръща в проблем сега, след като е била приета без критики по време на управлението на социалистите. Той припомни публичната си благодарност за подкрепата при важни национални въпроси като закупуването на изтребители Ф-16 и въвеждането на ДДС, като същевременно предупреди за опасността от етническо напрежение.
Относно личните си отношения с президента Радев, Борисов описа ситуацията като война, която той не е започвал, но в която е приложил стратегията на отговора върху провокациите. В края на своя „моноспектакъл“ той призова опонентите си към държавническо поведение, предупреждавайки, че вътрешните раздори между елитите исторически са водили до национални трагедии и загуба на независимост.
