В област Сливен се сблъскаха с една жестока ирония на съдбата: природата беше изключително щедра, но пазарът се оказа безмилостен. Тази година реколтата от праскови, кайсии и череши е почти двойно по-голяма от миналогодишната, но вместо просперитет, овощниците се сблъскват с цени, които дори не покриват разходите за производство. Резултатът е тревожен – повече плодове, но по-малко пари в джобовете на стопаните.
За стопаните в района на село Трапоклово годината е била плодородна, като добивът е достигнал между 500 и 750 килограма на единица, но голямото количество е сринало изкупните цени. Дори най-качествените калибрирани кайсии се продават на около 62 евроцента за килограм, което е недостатъчно пред лицето на непрекъснато растящите разходи за поддръжка на градините.
Финансовият натиск е огромен, особено за тези, които инвестират в модерни защити. Монтирането на мрежи против градушки струва между 7000 и 8000 евро на декар, а възвращаемостта е минимална. Например, черешата, отгледана под такава защита, се изкупува по 90 евроцента, като плащането често е отложено до момента, в който преработвателят успее да продаде собствената си продукция.
Системните проблеми се разпростират и до застрахователните механизми. Овощниците се оплакват, че щетите от градушка се признават само за плодове, паднали на земята, игнорирайки повредените плодове на дървото. Към това се добавя и опасната зависимост от преработвателния сектор, където един-единствен завод контролира около 90% от изкупа на компотната праскова, което създава огромен риск за целия бранш.
Сравнението с европейските колеги от Испания, Италия и Гърция е болезнено. Докато там десетилетни държавни политики са изградили мощни кооперативи, логистика и опаковъчни бази, българските производители остават изолирани. Докато един испански кооператив може да произведе 25 000 тона праскови годишно, българските стопани нямат организацията, за да влязат в големи търговски вериги, които предпочитат дългосрочни договори с чуждестранни доставчици.
Към икономическия срив се добавя и кризата с работната ръка. Сезонните берачи предпочитат по-високото заплащане в Германия и Великобритания, а разходите за осигуровки за останалите допълнително изяждат ниската печалба. Цената от 37 евроцента за праскова, която днес се счита за пазарна, е ниво, което се е достигало още преди осем години.
Въпреки всички трудности, страстта към земята остава силна – много от стопаните сравняват градините си с деца, които не могат да изоставят. Те обаче настояват за радикална промяна: държавата трябва да създаде специализирано звено за търсене на нови пазари и да разработи дългосрочна стратегия, която да замени изгубения руски пазар и да пробие пътя към Западна Европа.
