Представете си картина на природно изобилие, която вместо радост, носи отчаяние. В много части на България, най-вече в Сливенския регион, плодородната земя се превръща в място за разграждане на реколтата. Докато дърветата се огъват от тежестта на сочните праскови, стопарите са принудени да гледат как трудът им гние на земята, защото пазарните механизми са се сринали до абсурда.
Сливенско е един от водещите центрове за прасковопроизводство с над 10 хиляди декара плодове, но тази година успехът в природата се оказа проклятие за портфейла. Около 3000 тона индустриална и десертна праскова останаха нереализирани. Причината е жестока: изкупните цени от 40-50 евроцента за килограм са толкова ниски, че дори не покриват базовите разходи за отглеждане.
За един земеделски производител процесът на прибиране на реколтата е инвестиция. Когато се съберат разходите за торене, препарати, поливане, техника и заплати за работници, става ясно, че брането на плодовете всъщност води до финансова загуба. В този ироничен сценарий плодът е по-ценен, когато остане по дървото, отколкото когато бъде продаден.
Тази безизходица вече изкара производителите на улицата. Протести и блокирани пътища станаха начинът, по който гласът им стигна до Министерството на земеделието. Резултатът от срещите с властта е обещание за специален бюджет за сектора „Плодове и зеленчуци“ и мерки за осигуряване на ликвидност, но за много стопани тези обещания идват твърде късно.
Кризата не спира до прасковите. Сега в прицела е и реколтата от сливи, която въпреки качеството си, се сблъсква със същия стегнат пазар. С цени, вариращи между 20 и 30 евроцента, производителите се борят просто да не работят на минус. Опасенията са, че ако ситуацията не се промени, недоволството ще ескалира в нова вълна от протести.
Коренът на проблема е структурна слабост на българското земеделие. Липсата на достатъчно преработвателни предприятия и силно концентрираният пресен пазар оставят фермерите в пълна зависимост от няколко големи купувачи, които диктуват цените. Без алтернативни канали за реализация, българският плод е обречен да остане в градината, вместо да стигне до трапезите на потребителите.
