Празничният шум от предизборните обещания за бърза промяна постепенно затихва, оставяйки след себе си горчивия вкус на реалността. Вместо очакваните чудеса, гражданите се сблъскват с реалните повишения на цените на енергоносителите. Опитите на управляващите да се противопоставят на КЕВР чрез прибързани мораториуми изглеждат по-скоро като политически жест, отколкото като устойчиво решение, което всъщност само отлага неизбежното за пролетта.
В парламентарната зала се наблюдава странен феномен – завръщането на стилистиката от миналото. Възторжените речи в името на новите лидери и скандиранията, напомнящи за епохата на БКП, показват, че макар лицата да са нови, методите на възхвала остават същите. Този „комсомолски плам“ е опит да се заслепи електоратът, който все още търси спасител в новите фигури на властта.
Паралелно с това, дигиталното пространство е превърнато в сцена за „поетични“ творби и славословия, разпространявани от тролове. Тези опити за създаване на култ около новите фигури в управлението служат като ефективен инструмент за отклоняване на вниманието от наболелите социални и икономически проблеми, които изискват реални действия, а не рими и възгласи.
Всичко това напомня за един основен маркетингов принцип: не е нужно продуктът да бъде нов, достатъчно е дизайнът му да бъде освежен и рекламиран като върха на техниката. Политическата промяна в този случай изглежда просто като преопаковане на старите пороци в лъскави облицовки, надявайки се, че потребителят-избирач няма да забележи разликата, докато не е твърде късно.
В крайна сметка, истинското отрезвяване няма да дойде от опозицията, чиято роля в една демокрация е да търси слабости, а от собствените джобове на хората. Когато инфлацията и високите сметки станат непосилни, розовите очила на ентусиастите ще се счупят. Време е да се разбере, че парламентът не е място за популизъм и циркови шоута, а институция за решаване на реални проблеми.
