Проектът за възстановяване на въжената линия между Сливен и Карандила, който трябваше да бъде символ на модернизацията на местния туризъм, се превърна в център на сериозен скандал. Въпреки инвестицията от над 4 милиона лева, финансирана чрез заем от Фонд за градско развитие, възникват логични въпроси за това какво точно е било монтирано на съоръжението и дали то изобщо е безопасно за туристите.
Един от най-абсурдните моменти в цялата история е свързан с производството на седалките. Официално се твърди, че те са изработени през 2024 г. от фирмата „АЛАРА – 6“ ООД. Проблемът е, че проверка в Търговския регистър разкрива, че това дружество не развива никаква дейност от 2014 г. насам. Трудно е да се разбере как компания, която е „заспала“ за десет години, внезапно произвежда сложни технически компоненти, сертифицирани по европейски стандарти.
Странностите не спират дотук. Хващачите на лифта – критични елементи за безопасността – се приписват на австрийската компания Girak GmbH. Проблемът тук е хронологичен: фирмата е прекратила съществуването си още през 1999 г. Това означава, че ако частите действително са от тях, те са на възраст над две десетилетия, което е в пълен разрез с изискванията на обществената поръчка за нови компоненти.
Още по-шокиращ е фактът, че за изпитванията на седалките е бил използван прототип, свързан с лифта „Княжево – Копитото“ – съоръжение от 1962 г., което е било разграбено преди години. Връзката между антикварна технология от миналия век и модерен проект за град Сливен повдига сериозни съмнения за качеството на проведените тестове и реалния произход на частите.
Документалният хаос допълва картината. Сертификатите за съответствие са издадени по отменена европейска директива, която е била валидна само до април 2018 г. Освен това, голяма част от техническата документация е „появила“ едва след инцидента, случил се на 5 април 2025 г., което подсказва за липса на прозрачност и контрол по време на изпълнението на договора.
В крайна сметка се очертава тревожна ситуация, в която публични средства са разходвани за проект, чиито компоненти изглеждат като сглобка от стари части и съмнителни сертификати. Въпросът вече не е само за административни грешки, а за реалната опасност за живота на хората, които се доверяват на това съоръжение.
