Представете си ситуация, в която държавата разполага с почти половин милиард лева, предназначени да спасяват човешки животи, но вместо това те стоят неизползвани или се разхищават за офис консумативи. Точно това е мрачната реалност, разкрита в последния одит на Сметната палата за периода 2021 – 2025 г., който разкрива шокиращ разрив между финансовите ресурси и реалната сигурност на българските пътища.
Най-абсурдният аспект на този доклад е списъкът с разходи, които са обявени за „мерки за безопасност“. Докато статистиката на катастрофите с жертви продължава да расте, средствата от фонда са се изтичали за климатици, ремонти на сгради и дори за организиране на конкурси като „Пътен полицай на годината“, чиято цена е достигнала половин милион лева. Всъщност, парите, които трябваше да променят инфраструктурата, често са се превръщали в химикалки и кламери, докато инфлацията допълнително обезценява останалите спестявания.
Експертите в областта на пътната безопасност подчертават, че проблемът е в фундаментално грешния подход. В България сигурността на движението се е свела почти изцяло до репресивен контрол, поставяне на камери и глоби. Истинската превенция обаче изисква много повече – тя е комбинация от образование, стратегическо планиране, първа помощ и модерна организация на трафика, дейности, които не могат да бъдат единствена функция на МВР.
Парадоксът е, че страната разполага и с необходимия експертен капацитет в лицето на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, но анализите остават на хартия. Юристи и инженери посочват, че всички знаем къде са най-опасните участъци, наречени „черни точки“, където рискът от тежка катастрофа е огромен независимо от това колко внимателен е шофьорът. Проблемът не е в липсата на пари, а в пълната неспособност на държавата да ги насочи към отстраняването на тези инфраструктурни капани.
В крайна сметка, без радикална промяна в приоритетите и преминаване от „купуване на консумативи“ към реални инвестиции в пътищата, България ще остане в челните позиции на европейската черна статистика. Сигурността по пътищата не се постига с награди за полицаи, а с асфалт, който не убива, и стратегия, която мисли за човешкия живот, а не за административните разходи.
