Докато обществото ни често затваря очи пред мрачните си реалности, една тиха, но опустошителна криза разяжда основите му: растящата наркомания сред децата и пълната липса на адекватна държавна подкрепа. Представете си дете, попаднало в капана на зависимостта – и сега си представете, че няма къде да потърси помощ, защото системата, която би трябвало да го защитава, просто не съществува.
Именно тази сурова истина изваждат наяве водещи организации като Национална мрежа за децата, Фондация „Конкордия България“ и Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм – Суходол. Техният апел е тревожен: България не разполага с нито една достъпна държавна услуга за цялостна грижа, лечение и психосоциална рехабилитация на деца и подрастващи, употребяващи психоактивни вещества. Това означава, че стотици семейства са оставени сами да се борят с един от най-тежките проблеми на нашето време.
Проблемът далеч надхвърля самото пристрастяване. Често то е симптом на по-дълбоки социални, семейни и психично-здравни проблеми, които остават неадресирани. Въпреки че нуждата от такива услуги е официално призната и залегнала в Националната стратегия за борба с наркотиците за периода 2026–2030 година, конкретните механизми за нейното прилагане и най-вече координацията между институциите напълно отсъстват. Стратегия без действие е просто лист хартия, а децата продължават да страдат.
Организациите не просто алармират, но и предлагат конкретни стъпки, които могат да преобърнат тази мрачна картина. Настоява се за спешна междуинституционална среща между ключови министерства – на здравеопазването, на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието и науката, както и Столична община. Целта е ясна: да се определи водеща институция и да се разработи работещ модел за интегрирана дневна и резидентна грижа, който да може да бъде разширен в цялата страна.
Надеждата за финансиране идва от Европейската гаранция за детето за периода 2026–2028 година. Това е златна възможност, но нейната реализация зависи от нещо много по-фундаментално – политическа воля, ясни отговорности и устойчиво финансиране. Без тези основни елементи дори най-добрите европейски програми ще останат неизползвани, а най-уязвимите деца на България ще продължат да потъват в мълчанието на забравата, докато държавата мълчи.
