Световният съд най-накрая затвори една от най-мрачните глави в историята на Балканите. Ратко Младич, човекът, чието име предизвиква едновременно ужас и възхищение в зависимост от това от коя страна на границата се намирате, почина на 84 години. Иронията е, че смъртта го завари само часове след като трибунала в Хага окончателно отхвърли надеждите му за предсрочно освобождаване по хуманитарни причини.
За международната общност и хилядите жертви, Младич остава „Касапинът от Сребреница“. Присъдата му за доживотен затвор не беше просто правен акт, а признание за неописуемите зверства: геноцид над 8000 босненци, терор срещу цивилните в обсаденото Сараево и дързостта да вземе за заложници служители на ООН. Антонио Гутериш, генералният секретар на ООН, подчерта солидарността си с оцелелите, напомняйки, че болката на семействата остава жива.
Но историята на Младич е раздвоена. Докато Мунира Субашич от „Майките на Сребреница“ изрича горчиви думи за престъпник, който не е страдал достатъчно, в Пале и в страниците на сръбското издание „Политика“ той е възவியен като национален герой и защитник на сръбския народ. Тази пропаст в възприятието показва, че раните от войната в Босна и Херцеговина все още кървят.
Корените на неговия национализъм се простират дълбоко в миналото – от убийството на баща му по време на Втората световна война до обсесията му да „отмъсти“ за османското владичество. Тази идеология превърна войната в лична мисия, при която мюсюлманите бяха етикетирани като „турци“, а жестокостта – като патриотизъм.
Един от най-жестоките контрасти в неговия образ е споменът за раздаването на бонбони на деца в Сребреница, точно преди да започне масовото избиване на мъже и момчета. Този акт на фалшиво милосърдие остава запечатан в паметта на оцелелите като символ на абсолютната хипноза и предателство.
Смъртта на Младич не е просто край на един живот, а напомняне, както отбеляза Елизабет Евънсън от „Хюман райтс уоч“, че пътят към истината и пълното правосъдие на Западните Балкани е все още дълъг. Дори след десетилетия, отговорността за престъпленията срещу човечеството остава единственият начин за истинско излекуване на региона.
