Българското правителство обяви нов пакет от икономически мерки, насочени към подкрепа на бизнеса, здравеопазването и социалния сектор. Въпреки оптимизма на властта, възниква фундаменталният въпрос: разполага ли държавата с реален и работещ план за излизане от кризата или ставаме свидетели на проактивност без дълбока стратегия?
От гледна точка на бюджетната политика, ситуацията изглежда нестабилна. Добрин Иванов от АИКБ посочва, че промените в данъчните ставки неизбежно ще наложат актуализация на бюджета, вероятно в края на годината. В същото време финансовият анализатор Петър Илиев поставя под въпрос необходимостта от консолидация, припомняйки, че страната разполага със значителни приходи по фискалната програма и възможност за големи държавни заеми.
Един от най-големите проблеми остава административната тежест. Критиците подчертават, че огромната част от бизнеса остава извън антикризисните мерки не заради липса на средства, а заради непосилното количество документация. С изключение на схемата „60/40“, повечето механизми за подкрепа са се оказали недостъпни за малките и средните предприятия поради лошата подготовка на администрацията.
Прогнозите за краткосрочния период са тревожни. Очаква се сериозен спад от около 20% в икономиката за второто тримесечие, като туризмът е най-тежко удареният сектор, опериращ само с малка част от капацитета си. Предстоящата есен и зима носят риск от ръст на безработицата, което прави повторното затваряне на икономиката абсолютно недопустимо и пагубно.
Важен е и фактът, че България не може просто да копира германския модел за спасение, тъй като нашата икономика се крепи основно на вътрешното потребление, а не на износа. В този контекст се появява и опасността от натрупване на „лоши“ кредити, тъй като липсата на рефинансиране може да превърне отложените задължения в реални загуби за банковата система.
