Организирането на избори в условия на здравна криза поставя Централната избирателна комисия пред сериозни логистични и правни въпроси. Един от най-важните механизми за гъвкавост остава в ръцете на президента, който притежава правомощията да отложи вота за период до два месеца, ако обстановката го налага.
Относно самия изборен ден се обмислят промени в стандартния график, за да се намали рискът от струпвания. Възможно е гласуването да започне още в 5 ч. сутринта, а крайният час да бъде разширен до 21 ч. Голямо предизвикателство обаче остава намирането на достатъчно членове за секционните избирателни комисии, което може да се окаже по-трудно поради текущата ситуация.
Темата за гласуването от карантина остава един от най-сложните въпроси. Към момента законът позволява използването на подвижни урни само за хора с трайни увреждания, което означава, че за включване на болните от коронавирус ще е необходима промяна в законодателството. За възрастните пък се обмисля въвеждането на т.нар. „зелени коридори“, чието прилагане ще зависи от интензитета на епидемията.
Технологичната част на процеса е в напреднал стадий, като общият брой на машините за гласуване е 9 600. Очаква се те да бъдат доставени в периода между 10 и 25 февруари. За да се подготвят гражданите за работата с тях, ще бъде организирана мащабна информационна кампания с помощта на около 100 допълнителни устройства.
Важно е да се отбележи, че машинното гласуване няма да бъде достъпно навсякъде. То ще бъде изключено в болниците, домовете за възрастни и при гласуването в чужбина. В последния случай вотът ще се извършва традиционно в дипломатическите и консулските представителства, като всичко ще зависи от подадените заявления и епидемичната обстановка.
