Москва отново разгръща своя арсенал от икономически инструменти, tym този път под маската на „фитосанитарната безопасност“. Забраната за внос на арменски домати, краставици, чушки и ягоди изглежда като техническа мярка на „Росселхознадзор“, но в действителност тя е политически сигнал. Когато търговията се превръща в оръжие, истинските причини рядко са в качеството на продуктите, а по-скоро в посоката на политическия компас.
Времето на този удар не е случайно. Докато Ереван се подготвя за парламентарните избори на 7 юни, премиерът Никол Пашинян се оказва в огъня на кръстосните удари между западните си стремежи и проруската опозиция. Затягането на икономическия обръч е ясен знак, че Кремъл не наблюдава с одобрение опитите на Армения да излезе от неговата сфера на влияние.
Интересно е, че вътре в Русия този натиск се представя като безвреден. Търговските вериги, чрез лицето на Станислав Богданов, уверяват потребителите, че няма да има дефицит, тъй като местната продукция е достатъчна. Това подчертава асиметричността на конфликта: за руския пазар забраната е незабележима, но за арменските производители тя е тежък удар.
Но „зеленчуковият“ натиск е само върхът на айсберга. Зад него се крият много по-сериозни заплахи, свързани с енергийната сигурност. Предупрежденията за прекъсване на доставките на евтин газ и петролни продукти превръщат търговския спор в екзистенциален риск за икономиката на Южнокавказката държава.
Паралелно с това, членството на Армения в Евразийския икономически съюз е поставено под въпрос. Лидерите на Русия, Казахстан, Беларус и Киргизстан вече обсъждат възможното отстраняване на Ереван, мотивирано от нейните амбиции за присъединяване към Европейския съюз. Така Москва използва икономическите блокове като инструмент за контрол, от който е трудно да се излезе без сериозни загуби.
В крайна сметка, Армения е поставена пред болезнен избор. Законът за присъединяване към ЕС, приети миналата година, се оказа „червена линия“ за Кремъл. Сега Ереван трябва да реши дали цената на европейския път – измервана в загубени пазари и енергиен глад – е приемлива в името на стратегическата независимост.
