Пролетта на 2022 година остава един от най-критичните моменти в съвременната геополитика, когато светът затаи дъх в очакване на възможен мир между Украйна и Русия. Години наред се задава въпросът дали дипломатическият провал тогава беше резултат от външен натиск или от вътрешна стратегия на Киев.
Бившият британски премиер Борис Джонсън, който често е поставян в центъра на тези разсъждения, категорично отрече обвиненията, че той е попречил на постигането на мирно споразумение. Според него ролята на Лондон не е била тази на „разрушител“ на преговорите, а на съюзник, следващ волята на своя партньор.
Основният аргумент на Джонсън е, че в този исторически момент украинското общество и правителство са проявили непоколебима воля за продължаване на борбата. Той подчертава, че Киев не е търсил компромис, защото е виждал реални възможности за победа на бойното поле.
Ключовият фактор за това решение е бил военният успех в Киевската област. Изтласкването на руските сили от този стратегически регион е дало на украинците увереността, че могат да постигнат много повече, отколкото е предлагано на масата за преговори.
Така се очертава една различна картина на събитията: не външни политически интриги, а военна динамика и национален дух са определили пътя на конфликта. Според Джонсън, никой не е могъл да спре една нация, която е почувствала вкуса на победата и е била готова да се бори за пълния си суверенитет.
