Историята на Васил Михайлов е показателен пример за това какво се случва, когато спортните успехи се заменят от криминален път, а правосъдието изглежда безизпитано. Бившият национален състезател по таекуондо и шампион по кикбокс се превърна в символ на беззаконието в Перник, предизвиквайки масови протести след бруталния побой на футболен треньор, който завърши със счупена челюст.
Най-шокиращият елемент в това дело е поредицата от съдебни решения, които изглеждат почти сюрреалистично. Въпреки ефективната присъда от четири години затвор, Михайлов е пуснат под подписка на 11 април миналата година. Тази свобода обаче не води до рехабилитация, а до нова вълна от агресия – още през май той се опитва да събере несъществуващ дълг от автосервиз, а на 12 юни извършва отвличането на Павел Павлов.
Обвиненията в съществуването на т.нар. „полицейски чадър“ над извършителя засилват недоверието в местните власти. След дълго изчезване, Михайлов е заловен в Боровец, но само след нападение върху служител на ГДБОП, който е работил по случаите. Паралелно с това, негови съучастници са били укривани в хотели в самия Перник, влизайки през задните врати, за да избегнат закона.
Случаят е допълнително усложнен от семейните връзки на обвиняемия – баща му е бивш заместник окръжен прокурор. Този факт е накарал всички прокурори от Окръжната прокуратура в Перник да се отведат от делото, което е принудило Софийската градска прокуратура да поеме разследването, за да се гарантира минимална обективност.
Към момента срещу Васил Михайлов тежат над 14 обвинения, вариращи от хулиганство и телесни повреди до заплахи за убийство, насочени дори към бившата му приятелка и надзирател в следствения арест. Това е история не просто за един престъпник, а за системни пропуски, които са позволили на един човек да се чувства над закона твърде дълго.
