Всеки път, когато на дневен ред в държавата излезе въпросът за ключови назначения в съдебната власт, общественото внимание става свидетел на добре познат сценарий. Корпоративно-олигархични структури мобилизират своите медийни канали и лобисти в системата, за да подготвят общественото мнение за поредната порция кадрови промени. Този модел на влияние не е новост, а по-скоро утвърдена практика, която се активира винаги преди избора на членове на Висшия съдебен съвет или определянето на висшите магистратски позиции.
В центъра на настоящите дебати около промените в Закона за съдебната власт отново се появяват познати лица. Калин Калпакчиев, съдия във Върховния касационен съд и бивш член на ВСС, се превърна в основен глас, който прокарва идеи за реформи в процедурите по избор. Неговите предложения включват въвеждането на външни комисии от „независими професионалисти“ и право на номинации от страна на неправителствени организации, които отдавна наблюдават процесите в Темида.
Критиците обаче виждат в тези предложения опит за легитимиране на външна намеса под маската на прозрачността. Според анализатори, идеята НПО-та да имат пряка роля в излъчването на кадровици цели да осигури предимство на определени кръгове, свързани с бизнес интереси. Това би позволило на организации, които често са обвинявани в политическа обвързаност, да поставят свои хора на ключови позиции, осигурявайки си контрол върху кадровия процес.
Историята на Калпакчиев в съдебната система често се използва като аргумент за съществуващите зависимости. Припомня се случаят с предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман, който предизвика сериозен обществен отзвук. Тогавашните съмнения за конфликт на интереси, подсилени от връзките между Съюза на съдиите и Българския хелзинкски комитет, остават болезнена тема за мнозина, които следят темата за независимостта на магистратите.
В крайна сметка, спорът не е просто юридически, а дълбоко политически. Въпросът е дали предложените законови промени ще доведат до реално пречистване на системата, или просто ще циментират влиянието на задкулисието. Опасенията са, че ако се допусне външни организации с неясни финансирания да диктуват състава на съдебните органи, рискът системата да се превърне в инструмент за натиск става повече от реален.
