Българското културно пространство губи една от своите най-деликатни и силни женски фигури. Надежда Захариева, чийто живот бе преплетена с изкуството, си отиде на 81 години, оставяйки след себе си празнота, която само творчеството може да запълни.
Тя не беше просто съпруга на легендарния сливенски поет Дамян Дамянов, а истински пазител на неговия дух. В продължение на десетилетия Надежда се грижеше за това творческото наследство на Дамянов да остане живо и достъпно, превръщайки се в мост между миналото и бъдещите поколения читатели в Сливен.
Но отвъд ролята на пазител, тя сама по себе си бе грандиозен творец. С над двадесет стихосбирки, прозаични текстове и публицистика, Захариева се утвърди като самостоятелен и уважаван глас в българската литература, обединяващ чувствителност и интелект.
Нейният талант проникна и в музикалната ни памет. Много от нас познават нейните думи чрез гласовете на големи изпълнители – от емоционалните текстове за Лили Иванова в „Разпилей ме ти цялата“, до хитовете на група „Сигнал“ с „Може би“ и изпълнението на Хайгашот Агасян в „Любовта е“.
С нейното засичане се затваря една глава от историята на сливенската поезия, но думите ѝ и грижата, с която пазеше паметта за Дамян Дамянов, ще продължат да вдъхновяват всеки, който търси красота в литературата.
