За много хора Красимир Балъков остава завинаги „Златното момче“ на българския футбол, символ на успех и класа. Но зад блясъка на световните стадиони се крие история на лични жертви и тежки загуби, най-весомата от които е наскорошната смърт на баща му Генчо, който си отиде на 83 години.
Погледнато през годините, легендарният играч признава, че цената за професионалния му триумф е била твърде висока. Постоянните пътувания, лагерите и безмилостният график на топ футболиста са го отчуждили от най-близките му, превръщайки го в страничен наблюдател на израстването на децата му и довеждайки впоследствие до разпада на брака му.
В настоящия си етап Балъков търси баланс и утеха в по-тихите радости. Ролята на дядо на малкия Диего и възможността да прекарва повече време в родината му носят спокойствието, което е липсвало през активните му години в чужбина.
Преходът към бизнеса е естествено продължение на неговата лидерска натура. В София той създава заведението „Каса Бала“, където футболната дисциплина се среща с ресторантьорството. Балъков пренася стриктната йерархия и реда от терените в управлението на екипа си, вярвайки, че само така се постига истински успех.
Въпреки новите занимания, футболната страст остава незагасена. Легендата не крие желанието си да се върне в играта, този път в ролята на треньор или ръководител. Дори в моменти на разочарование от представянето на националния отбор, той запазва оптимизма, че България рано или късно ще изпита отново футболна еуфория.
На прага на 60-те си години, Балъков прави равносметка, белязана от както триумфи, така и тежки изпитания – от почти фаталната катастрофа по време на престоя си в Португалия до днешния си умерен начин на живот. Чрез хобита като голфа и тениса той намира вътрешен мир, докато пази в сърцето си спомена за баща си като най-силната си опора.
