Идеята за канонизацията на цар Самуил придобива все по-сериозни измерения в общественото пространство. Според изтъкнатия историк проф. Пламен Павлов, владетелят е личност, която заслужава подобно признание, тъй като в съзнанието на нашите предци той винаги е заемал мястото на свещена фигура.
Професорът подчертава, че завръщането на тленните останки на царя в България е било акт на историческа справедливост, обединил българите независимо от техните политически пристрастия. Той е категоричен, че автентичността на мощите е безспорна, като се позовава на задълбочените проучвания на проф. Николаос Муцопулос, които не оставят място за съмнение в научните среди.
В дискусията около връщането на останките често се появяват въпроси за размяната на църковни артефакти с Гърция. Проф. Павлов призовава този процес да не бъде политизиран. Според него става въпрос за връщане на предмети на техните законни собственици – манастирите, откъдето са били взети по време на Първата световна война. Той отбелязва, че българската дипломация е намерила балансиран подход, като е предоставила артефактите за съхранение, запазвайки известна степен на контрол.
Историкът изразява съжаление относно реакцията на властите в Северна Македония, определяйки я като контрапродуктивна. Той призовава за по-тясно сътрудничество и системни археологически проучвания в региона, в които биха могли да се включат и колеги от Скопие. Според него е време за европейски подход към общото ни минало, подобен на този, който виждаме в отношенията ни със Сърбия и Румъния.
В заключение, проф. Павлов подчертава, че България е демократична държава, в която учените могат свободно да изразяват позициите си. Той се надява, че бъдещите изследвания ще помогнат за по-доброто познаване на българските светини, разпръснати по света, и че обществото ще оцени подобаващо значението на паметта, която е много по-ценна от всякакви материални придобивки.
